СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
в пример 1 начин.10 Причината е, че договорната възможност на заемодателя да
поиска погасяването на кредита по всяко време би следвало да може да му
позволи да направи достатъчно надеждна оценка за настъпването на очакваните
парични постъпления от кредита. В този смисъл справедливата стойност на
финансовия актив би могла да бъде изчислена и методът на ефективния лихвен
процент би могъл да бъде приложен. Освен това, отчитането на финансовия
актив по номинал би било в противоречие със счетоводния принцип за
„предпазливост“, освен в случая, когато намерението на Предприятие А е
действително да изиска краткосрочното погасяване на заема (в който случай ще
е валидно цитираното в пример 2 изключение).
Можем да обобщим, че в този пример:
Заемополучателят отчита получения заем като текущ финансов пасив по
номинална стойност за целия срок на договора;
Заемодателят отчита предоставения заем или в съответствие с модела в
пример 1, или в съответствие с модела в пример 2. Изборът на конкретен
модел за подходящо счетоводно отчитане зависи от намеренията на
ръководството на Предприятие А.
Пример 4
Предприятие А предоставя на Предприятие Б тригодишен безлихвен заем в
размер на 100 хил. лв. на 31.12.2013 г. Заемът подлежи на връщане на
31.12.2016 г. Между дружествата не е договорена лихва и такава не се дължи.
Предприятие А притежава 100% от дяловете (акциите) на Предприятие Б. За
целите на примера приемаме, че пазарният лихвен процент по сходни заеми R