СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
приходи и разходи в еднакъв размер от 2 хил. лв. и при двете дружества – ефект,
който едва ли би могъл да бъде счетен за съществен. От казаното дотук следва,
че:
Заемополучателят отчита получения заем по номинална стойност;
Заемодателят отчита предоставения заем по номинална стойност,
намалена с евентуална загуба от обезценка.
Пример 3
Предприятие А предоставя на Предприятие Б безлихвен заем в размер на 100
х. лв. на 31.12.2013 г. Заемът няма конкретен падеж, а подлежи на изплащане
във всеки един момент при поискване от Предприятие А. Между дружествата
не е договорена лихва и такава не се дължи. За целите на примера приемаме, че
пазарният лихвен процент по сходни заеми е в размер на 10% и остава
непроменен. Дружествата не са свързани лица.
По-различното в този вариант на примера е, че сегашната стойност на
безлихвения заем не м оже да бъде недвусмислено определена, тъй като
договорът няма конкретен срок. Поради същата причина не може да бъде
приложен и методът на ефективния лихвен процент особено от гледна точка на
заемополучателя. За подобни случаи счетоводните стандарти не само допускат,
но дори изискват полученият заем да се отчита по номинал във финансовите
отчети на заемополучателя. Съгласно МСС 39.49 и МСФО 13.47 справедливата
стойност на финансов пасив с характеристика „при поискване“ (например
„депозит на виждане“) не може да бъде по-малка от сумата, платима при
поискване – т.е. 100 хил. лв. в конкретния пример. В тази хипотеза
заемополучателят не следва да отчита нито приходи от първоначално
признаване на заема като финансов пасив, нито разходи за лихви по метода на
ефективния лихвен процент. Обръщаме внимание, че пасивът задължително
следва да се класифицира като текущ в съответствие с МСС 1.69.
Що се отнася до финансовите отчети на заемодателя, тук в
специализираната литература се срещат разнопосочни интерпретации. Някои
специалисти са на мнение, че при заемодателя най-надеждната оценка за
справедливата стойност на предоставения заем също се явява общата сума,
която подлежи на получаване (т.е. 100 хил. лв.).9 Те изхождат от презумпцията,
че броят на периодите във формулата за изчисляване на сегашната стойност на
бъдещите парични потоци в този случай може да бъде приет за нула (n = 0), тъй
като в договора няма уговорен срок, което автоматично изравнява
справедливата стойност на финансовия актив (PV) с номиналната стойност на
заема (FV).
Авторът подкрепя другото преобладаващо становище, според което в този
случай заемодателят би следвало да може да подходи по сходен с представения
Виж например: International GAAP 2012, Ernst and Young Global Edition 7, с. 554 или „IAS 39 An interest
free intercompany loan provided without any stated repayment terms“, Consultas IFRS (23.04.2013)
9
62