СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
Начално салдо
на финансовия
актив (при А) /
пасив (при Б)
Ефективен
лихвен
процент
Признати
разходи (при А)
/ приходи от
лихви (при Б)
Крайно салдо на
финансовия актив
(при А) / пасив
(1)
(2)
(3)
(4) = (2)*(3)
(5) = (2)+(4)
31.12.2014
75
10%
8
83
31.12.2015
83
10%
8
91
31.12.2016
91
10%
9
100
Дата
(при Б)
Анализирайки таблицата, можем да направим следните изводи:
Въпреки че заемът е уговорен като безлихвен, за срока на договора
Предприятие А (заемодателят) отчита приходи от лихви, които сумарно
са равни по размер на отчетените разходи при първоначалното
признаване на финансовия актив (25 хил. лв.). С тези суми постепенно се
увеличава салдото на признатия финансов актив, като в края на срока на
договора салдото възлиза на 100 хил. лв. (именно сумата, която подлежи
на получаване).
Въпреки че заемът е уговорен като безлихвен, за срока на договора
Предприятие Б (заемополучателя) отчита разходи за лихви, които
сумарно са равни на отчетените приходи при първоначалното признаване
на финансовия актив (25 хил. лв.). С тези суми постепенно се увеличава
салдото на признатия финансов пасив, като в края на срока на договора
салдото възлиза на 100 хил. лв. (именно сумата, която подлежи на
връщане).
Пример 2
Предприятие А предоставя на Предприятие Б тримесечен безлихвен заем в
размер на 100 хил. лв. на 31.12.2013 г. Заемът подлежи на връщане на
31.03.2014 г. Между дружествата не е договорена лихва и такава не се дължи.
За целите на примера приемаме, че пазарният лихвен процент по сходни заеми
е в размер на 10% и остава такъв за срока на договора.
В този пример безлихвеният заем е с краткосрочен характер и подлежи на
връщане след три месеца. Поради краткия срок на договора в този случай може
обосновано да се твърди, че справедливата стойност на финансовия инструмент
е достатъчно близка до договорената сума на заема. В подобни случаи може да
се предположи, че ползите от отчитането на финансовия инструмент по сегашна
стойност не оправдават разходите, които биха били понесени от дружеството
във връзка с този начин на счетоводно отчитане (концепция за баланс между
ползи и разходи). МСС 39 изрично допуска отчитането на такива заеми (както
при заемодателя, така и при заемополучателя) по номинал, стига ефектът от
дисконтирането да не е съществен (виж МСС 39 НП 79). В конкретния пример
дисконтирането на бъдещите парични потоци би довело до отчитането на
61