СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
част от даденото или полученото възнаграждение по сделката не се отнася
изцяло към придобиването на финансовия инструмент, предприятието следва да
оцени справедливата стойност на инструмента по друг начин. При определянето
на това дали за справедливата стойност при първоначалното признаване на
инструмента може да се приеме цената на сделката, предприятието трябва да
отчетете всички фактори, специфични за сделката, както и за актива или пасива
(виж МСФО 13.59).
В контекста на разглеждания пример и изхождайки от финансовата
концепция за стойността на парите във времето, се налага категоричният извод,
че справедливата стойност на получен (респективно предоставен) заем в размер
на 100 хил. лв., който подлежи на връщане след три години, не може да бъде
равна по размер на номиналната му стойност към датата на получаването
(респективно предоставянето) му. В случая справедливата стойност на
безлихвения заем е най-логично да бъде определена, като стойността на
бъдещите парични потоци се дисконтира с помощта на преобладаващия
пазарен лихвен процент по подобни инструменти (подобни по отношение на
валута, срок, тип лихва и други фактори) с подобен кредитен рейтинг (виж МСС
39 НП 64)5. Иначе казано, първоначалната оценка на безлихвения заем както
при заемодателя, така и при заемополучателя би следвало да бъде пресметната
по формулата за изчисляване на настояща стойност на бъдещи парични потоци:
където:
PV е настоящата стойност на бъдещите парични потоци или справедливата
стойност на заема
FV e сумата, която подлежи на връщане (FV = 100 хил. лв.)
i е пазарният лихвен процент (в примера i = 10%)
n e броят на периодите, за които се изчислява сегашна стойност (в примера
n = 3).
Замествайки със зададените в примера стойности, получаваме, че
първоначалната оценка на безлихвения заем, по която той следва да бъде
признат във финансовите отчети на предприятията (като финансов актив при
заемодателя и като финансов пасив при заемополучателя), е равна на 75 хил.
лв.6 Възниква въпросът как следва да бъде отчетена разликата между
получената по-горе справедлива стойност (75 хил. лв.) и размера на фактически
разменените парични средства (100 хил. лв.). На практика се получава така,
} P