СЧЕТОВОДСТВО
бр. 1/2014, година XVIII
Целта на статията е да разгледа в детайли правилата за счетоводното
отчитане на безлихвените заеми по реда на МСС и да ги илюстрира с
практически примери4. Въпреки че в практиката по-често срещаната ситуация е
такива транзакции да бъдат осъществявани между свързани лица, от изцяло
методологични съображения в настоящото изложение първо се разглежда
въпросът за счетоводното отчитане на безлихвените заеми между несвързани
предприятия. Причината е, че в приложимите счетоводни стандарти липсва
конкретна регламентация по въпроса за подходящото отчитане на безлихвените
заеми между свързани лица, а в специализираната литература се срещат
противоречиви тълкувания и интерпретации. Поради подчертаната практическа
насоченост на настоящата статия проблематиката ще бъде разгледана изцяло
през призмата на няколко конкретни казуса от практиката.
Пример 1
Предприятие А предоставя на Предприятие Б тригодишен безлихвен заем в
размер на 100 хил. лв. на 31.12.2013 г. Заемът подлежи на връщане на
31.12.2016 г. Между дружествата не е договорена лихва и такава не се дължи.
Дружествата не са свързани лица. За целите на примера приемаме, че
пазарният лихвен процент по сходни заеми е в размер на 10% и остава такъв за
срока на договора.
Предоставените (респективно получените) заеми безспорно отговарят на
определението за финансови инструменти и като такива са подчинени на
изискванията на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване по
отношение на тяхната първоначална и последваща оценка. Съгласно параграф
МСС 39.43 при първоначалното признаване на финансови активи или
финансови пасиви предприятието ги признава по справедливата им стойност,
плюс, в случай на финансови активи или финансови пасиви, които не се отчитат
по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които
се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив или
финансовия пасив. Международните счетоводни стандарти уточняват, че найдобрата оценка за с праведливата стойност на финансов инструмент при
първоначалното му признаване обикновено е цената на сделката, а цената на
сделката представлява сумата, платена за придобиването на актива или
получена за поемането на пасива (т.нар. „входяща цена“ – виж МСС 39 НП 64,
НП 76 и МСФО 13.57). Въпреки това този принцип не трябва да се
абсолютизира – в практиката (макар и рядко) могат да възникнат ситуации, в
които цената на сделката да не представлява най-добрата оценка за
справедливата стойност на финансовия инструмент. Случаят с безлихвените
заеми е именно такъв. В този смисъл в стандартите изрично се допълва, че ако
С оглед облекчаване на изложението в настоящата статия се реферира единствено към МСС 39
Финансови инструменти: признаване и оценяване, тъй като новият МСФО 9 Финансови инструменти
следва задължително да се прилага за периоди, започващи на или след 01.01.2015 година. Въпреки това
авторът е на мнение, че изложените в статията подходи остават изцяло валидни както за тези
предприятия, които са избрали да приложат МСФО 9 от по-ранна дата, така и за онези, които прилагат
НСФОМСП.
4
58