От геоморфоложка гледна точка зоната включва абразионни тераси, лагунни низини, пясъчни коси и бариерно-плажови системи, които определят не само физическата структура на крайбрежието, но и неговата екологична свързаност и устойчивост [ 12 ], [ 15 ]. Езерата Атанасовско, Бургаско и Мандренско са класически примери за такова взаимодействие – първоначално оформени като морски заливи, а впоследствие отделени от морето чрез пренос и натрупване на седименти, довели до формиране на бариери [ 10 ], [ 11 ]. В наши дни тези езера функционират като важни буферни екосистеми, уязвими към промени в хидродинамичния режим и човешка намеса.
Вълновият режим е водещ хидродинамичен фактор, който определя характера на седиментния транспорт и мащаба на крайбрежните процеси в Бургаския залив. Моделирането на разпространението на вълновата енергия за периода 2007 – 2018 г., извършено със спектралния вълнов модел SWAN, показва, че преобладаващото въздействие идва от източносевероизточния сектор [ 25 ]. Вътрешните части на залива, включително Централният плаж Бургас, се класифицират като относително защитени( S), докато крайните южни сектори, като Пода и Крайморие, се характеризират с умерено( ME) до силно( E) вълново въздействие. Нестабилната конфигурация на бреговата линия и сложният подводен релеф предизвикват рефракция и дифракция на вълните, което обуславя пространствена променливост в експозицията [ 24 ], [ 25 ].
Ветровият режим оказва също съществено влияние върху транспорта и преразпределението на пясъчния материал. За периода 1931 – 1985 г. климатичните данни показват преобладаване на източни ветрове( 24 %) и североизточни( 17.8 %), следвани от западни и северни посоки, докато южните и югозападните ветрове се проявяват по-рядко. Тези особености определят формирането на т. нар. „ Дяволско течение“ – крайбрежен поток с посока север – юг, който играе съществена роля за съвременната литодинамика на региона.
Най-новите геоморфоложки и UAS-базирани проучвания потвърждават наличието на активни дюнни системи при плажовете Сарафово и Централен плаж Бургас. Тези форми се отличават с висока чувствителност към природни и антропогенни въздействия, като разширяването на пристанищната инфраструктура, урбанизацията и туризма. Въпреки ограничената им площ, дюните изпълняват ключови функции – стабилизиране на бреговата линия, предоставяне на местообитания и буфериране на въздействията от повишаващото се морско равнище [ 14 ], [ 15 ].
3. МЕТОДИКА И ДАННИ
Настоящият раздел представя методологичния подход, използван за идентифициране и класифициране на крайбрежните форми на релефа в рамките на община Бургас. Процесът се основава на високорезолюционни заснемания с безпилотни летателни системи( UAS), теренни наблюдения и интеграция на исторически пространствени източници в изпълнение на научната програма по проект „ Картографиране и пространственовремеви анализ на плажово-дюнните системи по идентифицираните форми, както и седиментоложкопробонабиране. За трите плажа – Атанасовска коса, Централен Бургас и Крайморие – са изработени напречни профили, характеризиращи пространственото разпределение на пясъчния материал от бреговата линия до края на акумулативната зона.
Южното Българско Черноморско крайбрежие: еволюция, антропогенен натиск и екологични рискове за дюнните местообитания( MapBGBeachDune)“. Работният поток е структуриран в пет последователни етапа:
Етап 1. Архивиране и създаване на база данни от UAS ортофотомозайки
Първоначалният етап включва формиране на пространствена база данни чрез съчетаване на исторически и съвременни ортофотомозайки, заснети с UAS, с пространствена резолюция 3 – 5 cm. Използвани са безпилотни летателни апарати DJI Phantom 4 RTK и WingtraOne VTOL [ 1 ], [ 5 ], [ 6 ], [ 7 ]. В анализа са включени и допълнителни архивни и геопространствени източници:
• Топографски карти в мащаб 1:5 000, изготвени през 1982 – 1983 г. от АГКК на България;
• Ортофотомозайки на Министерството на земеделието и храните( издания от 2007, 2011, 2019 и 2022 г.);
• UAS и теренни заснемания, извършени от Института по океанология – БАН [ 1 ], [ 2 ], [ 3 ], [ 4 ]: 2020 г. – Централен плаж Бургас и Атанасовска коса; 2021 г. – Крайморие и Ченгене скеле; 2023 г. – пълно покритие на крайбрежната ивица от Сарафово до нос Чукалята, включително естуарните зони.
• Тази съвкупност от източници дава възможност за диахронно проследяване на измененията в бреговата линия и за класификация на природните и антропогенните брегове по протежение на цялата крайбрежна зона – от Сарафово на север до Ченгене скеле на юг.
Етап 2. Теренни наблюдения и UAS заснемане [ 16 ], [ 17 ]
Планиране и разрешителни: Всички полети са извършени съгласно действащото българско авиационно законодателство и с разрешения, издадени от Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Геодезични контролни измервания: За осигуряване на пространствена точност е изградена мрежа от наземни контролни и проверочни точки, измерени с GPS RTK приемник Hi-Target V90 Plus, свързан към лицензираната българска RTK мрежа. Постига се хоризонтална точност от 2 cm и вертикална от 3 cm, гарантираща коректното георефериране на ортофотомозайките и цифровите модели на повърхнината( DSM) [ 5 ], [ 8 ], [ 13 ].
UAS заснемания: Полетите са изпълнявани при благоприятни метеорологични условия( скорост на вятъра < 5 m / s, ясно небе и ниска мътност на водата). Височината на заснемане е 120 m( при GSD ≈ 2.8 cm / pix), а за подинамични зони – 50 m( GSD ≈ 1.45 cm / pix) [ 16 ], [ 17 ], [ 20 ]. Заснеманията от 2025 г. южно от местността Пода са част от дейностите по проект MapBGBeachDune. Обхватът на детайлните заснемания включва пет плажа:( 1) Сарафово – юг,( 2) Атанасовска коса,( 3) Централен плаж Бургас,( 4) Пода и( 5) Крайморие( фиг. 1).
През 2024 г. е извършена теренна верификация за потвърждаване на географското положение и обхвата на
Етап 3. Обработка на данни и генериране на цифрови продукти
Обработка: Всички изображения са обработени в програмите Agisoft Metashape Professional, Pix4Dmapper и Global Mapper. Чрез тези платформи са създадени високорезолюционни ортофотопроизводни, осигурен е
58 ГКЗ 5-6’ 2025