Изследването е насочено към Бургаския залив – една от най-комплексните и най-силно антропогенизирани крайбрежни територии в България, където на ограничено пространство съжителстват плажове, дюни, пясъчни коси и естуарни устия [ 14 ], [ 15 ]. Много от тези форми са резултат от сложното взаимодействие между регионални тектонски движения, дълготрайни седиментни потоци и скорошни човешки намеси [ 23 ].
Настоящото изследване е реализирано в рамките на научния проект „ Картографиране и пространственовремеви анализ на плажово-дюнните системи по Южното Българско Черноморско крайбрежие: еволюция, антропогенен натиск и екологични рискове за дюнните местообитания( MapBGBeachDune)“, изпълняван съвместно от Института по океанология – БАН и Софийския университет „ Св. Климент Охридски“. Целта на проекта е да се разработи стандартизиран и мащабируем метод за картографиране и мониторинг на дюнноплажовите системи, базиран на фотограметрични данни от безпилотни летателни системи( UAS), ГИС-анализ и пространствено-времеви модели на промени.
Чрез интеграция на високорезолюционни геопространствени данни и тяхната геоморфоложка интерпретация, настоящото изследване допринася за позадълбочено разбиране на морфологията и динамиката на Бургаското крайбрежие, като същевременно предоставя основа за устойчиво управление и опазване на уязвимите природни комплекси.
Основната цел е идентификация и класификация на бреговите форми по протежение на крайбрежната ивица на община Бургас, както и оценка на пространственовремевата динамика на избрани акумулативни участъци. За целта се прилага унифициран подход за картографиране и интерпретация на природни и антропогенни форми, основан на високорезолюционни UAS-заснемания и морфометричен анализ на цифрови модели на повърхнината.
Изследването обхваща пет представителни плажа( фиг. 1):( 1) Сарафово – Юг,( 2) Атанасовска коса,( 3) Централен плаж Бургас,( 4) Пода и( 5) Крайморие, заснети в периода 2020 – 2025 г. [ 14 ], [ 15 ], [ 19 ]. Комбинирайки ортофотомозайки, получени чрез UAS, цифрови модели на повърхнината( DSM) и теренно верифицирани пространствени данни е извършен анализ на последните изменения на бреговата линия, на процесите на формиране или деградация на дюните и на геоморфоложката структура на разглежданите участъци.
2. РАЙОН НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Фиг. 1. Типове крайбрежни форми, местоположение на изследваните плажове( 1 – 5) и пълно покритие с UAS ортофотомозайка в крайбрежния сектор на община Бургас [ 14 ], [ 15 ], [ 19 ].
Бургаската крайбрежна зона, обхващаща петте изследвани плажа – Сарафово, Атанасовска коса, Централен плаж Бургас, Пода и Крайморие – представлява един от най-динамичните и сложни участъци на Българското Черноморие. Територията попада в преходната област между Бургаската синклинала и Източната средногорска морфоструктурна зона, където активната тектонска дейност, съвременните акумулационни процеси и крайбрежната динамика съвместно формират специфичния облик на релефа [ 7 ], [ 9 ].
Проявлението на негативни неотектонски движения е довело до образуване на крайбрежни езера чрез потъване на прибрежни сектори под морското равнище и последващо навлизане на морски води по време на холоценските трансгресии [ 7 ], [ 9 ], [ 10 ], [ 12 ]. Впоследствие натрупването на седименти и действието на еолични процеси са способствали за развитието на пясъчни бариерни системи и значителни дюнни полета. Такива примери са дюните при Сарафово и Централния плаж Бургас, установени чрез съвременни заснемания с безпилотни летателни системи( UAS), които демонстрират активна морфодинамична среда, силно зависима от природни и антропогенни фактори [ 15 ].
В геоложко отношение районът е изграден от креден вулканогенен фундамент, над който лежат палеогенски и неогенски седиментни формации – пясъчници, мергели и глини – структурирани в клиновидна блоково-разломна система, обусловена от съвременни негативни неотектонски движения [ 7 ], [ 10 ]. Тези структурни предпоставки определят разнообразието на крайбрежните форми и пространствената изменчивост на седиментната динамика, различна при отделните изследвани обекти. Например бариерните пясъчни системи при Атанасовска коса и Пода се формират върху морско-лагунни седименти, благоприятстващи акумулацията на материал, докато участъкът при Пода, изложен на по-интензивно вълново въздействие и ограничено седиментно подхранване, е по-податлив на ерозия.
ГКЗ 5-6’ 2025 57