КАРТОГРАФИРАНЕ И АНАЛИЗ НА ДИНАМИКАТА НА ПЯСЪЧНИТЕ ПЛАЖОВЕ В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ( 1980 – 2025) ЧРЕЗ ФОТОГРАМЕТРИЧНО ЗАСНЕМАНЕ С БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ СИСТЕМИ, ЮЖНО БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ
Надежда Димитрова, СУ, доц. д-р Ахинора Балтакова, СУ, инж. Найлян Салиева, ШУ
SUMMARY
This research explores the shoreline dynamics and morphological features of sandy beaches along the Burgas coastline, one of the Bulgarian Black Sea’ s most environmentally diverse and anthropogenically influenced stretches. The study delivers a detailed century-scale analysis of coastal evolution by combining historical shoreline datasets( spanning from the 1980s to 2025) with GIS-based morphometric tools and high-resolution imagery from Unmanned Aerial System( UAS) photogrammetry. A total of five key beaches, Sarafovo, Atanasovska Kosa, Burgas Central, Poda, and Krajmorie, were investigated to assess rates of shoreline displacement and spatial differences in sediment behaviour. The findings point to divergent shoreline trends: while 63.5 % of all transects display sediment accumulation, 36.5 % indicate erosion, resulting in an average Net Shoreline Movement( NSM) of + 12.64 m. Burgas Central Beach has experienced the most pronounced accretion( NSM + 35.54 m), largely attributed to human interventions such as coastal engineering. In contrast, Poda Beach, more exposed to natural dynamics, shows continued erosion( NSM-3.16 m). These patterns highlight the intricate interaction between natural coastal processes and human-driven modifications like port construction and shoreline alterations. The study emphasises the importance of adopting integrated coastal zone management, leveraging historical and modern datasets to promote sustainable development and habitat preservation. Using a standardised mapping framework ensures scalability, making it applicable to coastal monitoring and management in the face of rising sea levels and growing anthropogenic stressors.
Keywords: sandy beaches, shoreline dynamics, geomorphology, UAS mapping, Burgas Coast, Bulgarian Black Sea.
РЕЗЮМЕ
Настоящото изследване разглежда пространственовремевата динамика на пясъчните плажове в Бургаския залив за периода 1980 – 2025 г. Анализът се базира на фотограметрични данни, получени чрез безпилотни летателни системи( БЛС), в съчетание с архивни картографски и дистанционни източници. Основна цел е да се оцени интензивността и посоката на ерозионните и акумулативните процеси по крайбрежието чрез прилагане на геопространствени методи и показатели като Net Shoreline Movement( NSM) и End Point Rate( EPR). Резултатите показват преобладаваща акумулация при 63.5 % от трансектите и ерозия при останалите 36.5 %. Средната стойност на NSM е + 12.64 m, което отразява положителен седиментен баланс за разглеждания период. Най-значителна акумулация е отчетена на Централния плаж в Бургас( NSM: + 35.54 m), докато най-изразено отстъпление се наблюдава при плаж Пода( NSM: – 3.16 m). Установените тенденции свидетелстват за локални различия, обусловени от взаимодействието между естествени хидродинамични процеси и антропогенни намеси, свързани основно с брегоукрепителни и пристанищни съоръжения. Получените данни имат значение за оценката на уязвимостта на плажовете в контекста на устойчивото управление на крайбрежната зона на Южното Българско Черноморие.
Ключови думи: пясъчни плажове, динамика на бреговата линия, геоморфология, картографиране с БЛС, Бургаско крайбрежие, Българско Черноморие.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Крайбрежната зона представлява изключително динамична природна система, чиито характеристики се определят от сложното взаимодействие между релефа и физико-океанографските процеси – вълнение, приливи, промени в морското равнище вследствие на метеорологични или евстатични фактори, и др. Именно тази динамика оформя съвременния морфологичен облик на бреговата ивица. Преходният характер на контакта между суша и море налага комплексен подход към анализа на процесите, които влияят върху нейната структура и еволюция в пространствено-времеви мащаб. Изследването на съвременната динамика, на разпределението на биотичните елементи, на типовете брегозащитни съоръжения, както и на управлението на биологични и минерални ресурси изисква внедряване на съвременни технологии, които позволяват детайлно и мащабно картографиране на наблюдаваните явления.
Българското Черноморско крайбрежие, с дължина около 518 km, се характеризира с изключително разнообразие от крайбрежни форми и типове брегова линия, формирани под въздействието на литоложки, морфотектонски, хидродинамични и акумулационни процеси [ 15 ]. Контактната зона между сушата и морето включва скалисти брегове, абразионни платформи, заливни участъци с пясъчни плажове, бариерни системи, лагуни и речни устия – всички те създават природна система с висока икономическа, социално-културна, екологична и нематериална стойност. Северните участъци се отличават със скалисти брегове, докато южната част на крайбрежието е по-ниска и разчленена, съдържаща пообширни пясъчни плажове и дюнни комплекси, оформени при по-слаба вълнова енергия и наличие на седиментен приход от морски и речни източници [ 10 ], [ 11 ], [ 12 ]. Сред всички форми на релефа плажово-дюнните системи се открояват като едни от най-динамичните и уязвими комплекси, изпълняващи важни функции – зони на нарастване на бреговата зона, защита от ерозия и наводнения и съхраняване на биологичното разнообразие. В последните десетилетия тези системи са подложени на засилващи се изменения, свързани с урбанизация, инфраструктурно развитие, туристически натиск, в комбинация с последствията от климатичните промени, включително покачването на морското равнище, особено в южните крайбрежни зони [ 15 ].
56 ГКЗ 5-6’ 2025