качествен контрол чрез кръстосана проверка и анализ на остатъчните грешки.
Резултатите от фотограмретричните изследвания са: цифрови модели на повърхнината( DSM) с резолюция от 6 до 60 cm / pix; ортофотомозайки с пространствена резолюция 3 cm / pix; 3D фотореалистични модели( Tiled Mesh). Тези продукти формират основата за морфометричен и геоморфоложки анализ на измененията в бреговата линия.
Етап 4. Картографиране и геоморфоложка интерпретация
Бреговите форми по протежение на Бургаския залив са дигитализирани и класифицирани чрез съчетание на морфометричен анализ на DSM и теренна интерпретация.
Събрани са седиментни проби от ключови зони на трите дюнно-плажови системи – Атанасовска коса, Централен плаж Бургас и Крайморие – включващи: брегова ивица, гребен на брега, лятна и зимна тераса, морски склон на дюната, гребен и задна страна на първичната дюна, преходна зона между първични и вторични дюни, средна част и края на вторичните дюни.
Пробите са анализирани в лабораторията по седиментология към СУ „ Св. Климент Охридски“ чрез методите на пресяване и суспензионно разделяне. Гранулометричната класификация е извършена по скалата на Wentworth, а обработката – с програмата Gradistat.
Съгласно легендата към фиг. 1, бреговата линия е разделена на следните категории:
Естествен бряг: брегове: пясъчни плажове, плажове в подножието на скални платформи, скални тераси и естуарни устия;
Антропогенни брегове: техногенни структури – пристанища, насипи, брегозащитни съоръжения и диги.
Етап 5. Анализ на динамиката на бреговата линия
Финалният етап включва количествен анализ на промените в бреговата линия чрез комбиниране на исторически и съвременни данни. Изчисленията са направени с Digital Shoreline Analysis System( DSAS v5.0) в среда ArcGIS 10.8. За целта са създадени трансекти на всеки 20 m по цялото изследвано крайбрежие. Изчислени са два основни показателя:
Net Shoreline Movement( NSM) – абсолютното изместване на бреговата линия [ m ] между два времеви момента;
End Point Rate( EPR) – линейната скорост на промяна на бреговата линия, изразена в [ m / yr ] [ 6 ], [ 18 ].
Анализът е проведен за два времеви интервала: дългосрочен( 1982 / 83 – 2025) и краткосрочен( 2020 – 2025), което позволява да се оцени както вековната тенденция, така и съвременните процеси на ерозия и акумулация.
4. РЕЗУЛТАТИ
4.1. Пространстранствено-времеви анализ на измененията на бреговата линия по Бургаското крайбрежие( 1980 – 2025)
сектори, включително Северният плаж, показват разширяване поради съоръжения, които благоприятстват улавянето на седименти. Показателен пример е изкуственото свързване на плажовете пред ж. к. „ Лазур“ с пясъчната коса към Атанасовското езеро. В съвременния период Централният плаж Бургас и прилежащите участъци
Комплексната оценка на динамиката на бреговата линия по протежение на Бургаското крайбрежие е за периода 1980 – 2025 г. Анализът използва два ключови показателя – Net Shoreline Movement( NSM) и End Point Rate( EPR) – за количествена оценка на мащаба и скоростта на изместване на бреговата линия, като разкрива пространствени модели на ерозия и акумулация в рамките на цялостната крайбрежна система( фиг. 2, фиг. 3).
Компилираният набор от данни включва 299 трансекти, като при 63.5 % от тях е отчетена тенденция към акумулация( акреция) на бреговата линия, а при 36.5 %— към ерозия. Средната стойност на NSM за разглеждания период е + 12.64 m, а средната стойност на EPR: – + 0.32 m / yr, което свидетелства за общо положителен седиментен баланс през последните 45 години. Акумулативните участъци показват значително по-високи средни стойности на изместване(+ 26.66 m) и скорост на промяна(+ 0.67 m / yr) в сравнение с ерозионните, при които се наблюдават отрицателни стойности(– 11.81 m и – 0.29 m / yr). Това ясно демонстрира превеса на акумулационните процеси в общия динамичен баланс.
Въпреки доминиращия акумулативен характер на системата, наличието на устойчиви ерозионни зони, при които отстъплението на бреговата линия достига – 26.65 m(– 0.68 m / yr), разкрива локализирани участъци с висока уязвимост. Тези контрастни зони отразяват сложното взаимодействие между естествената седиментна динамика, вълновата експозиция и човешките въздействия, включително изграждането на инженерни съоръжения и промени в земеползването, които променят режима на пренос и натрупване на седименти.
Получената обобщена оценка следва да се разглежда в контекста на дългосрочната трансформация на Бургаското крайбрежие, белязано от значителни антропогенни намеси, довели до изменения в хидродинамичните и литодинамичните условия на региона.
4.2. Дългосрочна еволюция и антропогенно въздействие върху Бургаското крайбрежие
През последния век развитието на бреговата линия в Бургаския залив е формирано от съвместното действие на природни процеси и човешка намеса. Историческите данни очертават началото на значими антропогенни въздействия след Освобождението, като изграждането на Бургаското пристанище през 1903 г. бележи ключов момент в промяната на хидроморфологичните условия. През 1969 г. настъпва нов етап на трансформация с изграждането на насипна дига с дължина около 300 m в подкрепа на корабостроителни дейности. Това съоръжение променя локалния хидродинамичен режим, усилва ерозията южно от него и води до отместване на военен бункер приблизително с 90 m навътре в морето, докато в заветната зона се натрупва значително количество пясък [ 12 ].
До края на 1980-те години част от южните плажове са използвани като източник на инертни материали, което нарушава седиментния баланс и намалява площта на участъци като плаж Герена. От друга страна, северните се поддържат от концесионери чрез сезонни дейности по оформяне на плажа. Практиката през зимата да се изграждат пясъчни диги беше прекратена през 2023 г. след въвеждане на нови екологични изисквания.
В геоморфоложко отношение крайбрежието включва естествени пясъчни ивици и бариери като Кумлука
ГКЗ 5-6’ 2025 59