субективните експертни оценки се превръщат в количествени резултати, организирани в проследима структура.
Основен етап от прилагането на метода AHP е дефинирането и структурирането на критериите, участващи в процеса на оценка. В контекста на устойчивото устройствено планиране критериите могат да произтичат от различни тематични направления – екологични, социални, икономически и пространствени фактори. Формирането им следва едновременно да отразява концептуалната рамка на планирането и реалните изисквания за балансирано развитие на териториите.
Йерархичният модел, представен на фиг. 2, включва три нива, които могат да бъдат разширени в зависимост от сложността на проблема:( 1) общата цел на анализа;( 2) критерии;( 3) подкритерии, описващи отделните аспекти на оценявания проблем. Такъв тип структуриране осигурява логическа яснота и последователно оценяване чрез сравнения, като ограничава необходимостта от разглеждане на множество зависимости едновременно. В допълнение, йерархичният модел улеснява интегрирането на експертни мнения и повишава съгласуваността на резултатите в следващите етапи.
4.2. Определяне на тежестите на всеки елемент от модела
AHP използва сравнения по двойки на всяко йерархично ниво, посредством които се оценява относителната значимост на всеки критерий спрямо останалите в рамките на едно конкретното ниво. За целта се използва деветстепенната скала на Саати, представена в табл. 1. Следва нормализиране и осредняване на оценките, от които се изчисляват тежести, отразяващи приноса на отделните критерии към целта. Надеждността на оценките се проверява чрез коефициент на консистентност( CR), който позволява проследяване на логическата зависимост на поставените оценки и преразглеждането на отделни сравнения при необходимост. Теоретичната структура на метода е представена в табл. 2. [ 5 ]
Таблица 1. Деветстепенната скала на Саати [ 5 ]
Интензитет на важност
Определение
1 Еднаква важност
3 Донякъде по-важно
5
Значително важно по-
7 Много по-важно
9 Абсолютно по-важно
2, 4, 6, 8 Междинни стойности
Фиг. 2. Йерархичен модел на AHP Таблица 2. Теоретичната структура на метода AHP
Етап |
Описание |
Формула / метод |
Резултат |
1. |
Дефиниране |
на |
Определяне на цел, критерии |
– |
Структура |
на |
йерархията |
и подкритерии. |
проблема |
2. |
Сравнение |
на |
Експертна |
оценка |
на |
A = ⌊ a ij ⌋, където |
Матрица |
на |
критериите по двойки |
относителната важност критериите по скалата |
на на |
a ij = 1
, a a ii = 1. ji
|
сравненията |
|
Саати( 1 – 9). |
|
|
|
3. Проверка на съгласуваност на преценките 4. Изчисляване на тежестите на всеки критерий 5. Изчисляване на крайните тежести
Проследяване на логическата |
зависимост |
при |
сдвоените |
сравнения |
|
|
Нормализиране на колоните на матрицата и осредняване на редовете. Комбиниране на тежестите от всички нива на йерархията.
CI = λ max−n, CR = CI n−1 RI n w i = 1 n ∑ ∑ j = 1 a ij n i = 1 a ij
w global, i = w local, i ∗ w parent w global, i – глобална( крайна) тежест на елемента i; w local, i – локална тежест на елемента i в рамките на йерархичното ниво; w perent – тежест на критерия, към който принадлежи елемента;
Надеждност на преценките( при CR ≤ 0.1) Вектор с относителни тежести w i Краен приоритет на критериите
ГКЗ 5-6’ 2025 53