Списание ГКЗ 5-6' 2025 | Seite 56

4.3. Нормализация и оценка на алтернативите
Следващата стъпка при прилагане на метода AHP е всяка алтернатива – в случая териториални единици или сценарий – да бъде оценена спрямо всеки критерий от предходното йерархично ниво. Тази процедура осигурява сравнимост между различните показатели, първоначално изразени в несъпоставими мерни единици.
За тази цел се прилага нормализация на реалните стойности по унифицирана скала чрез подхода benefit – cost 1. В редица примери за прилагане на AHP в контекста на планиране на територии се въвеждат самостоятелни локални скали за оценяване за всеки критерий, които преобразуват реалните единици в относителна стойност. Смесването на критерии от тип benefit и cost без предварителна трансформация може да доведе до логическа несъгласуваност и изкривяване на крайната оценка [ 6 ].
За намаляване на субективността при оценяване на алтернативите се препоръчва нормализация на реалните стойности по унифицирана скала, при която стойностите на всички критерии се преобразуват в тип benefit чрез скала от 0 до 1:
• критерии от тип полза( benefit criteria), при които повисоките стойности са по-благоприятни:
( 1) R ij = X ij−X i, min
X i, max −X i, min
;
• критерии от тип разход( cost criteria), при които пониските стойности са предпочитани
( 2) R ij = X i, max−X ij
X i, max −X i, min
,
където R ij е нормализирана стойност за критерий i и алтернатива j; X ij е реалната стойност; X i, max, X i, min са максимална и минимална стойност в извадката.
Крайна интегрирана оценка за алтернатива j се изчислява като претеглена сума:
( 3) S j = ∑n i = 1 w global, i ∗ R ij,
Полученият резултат представлява интегриран индекс, който отразява степента, до която дадена алтернатива удовлетворява целта на анализа. Индексът може да се използва за класиране, категоризиране или зониране на територии, както и като основа за картографиране в последващи пространствени анализи.
5. ИНТЕГРАЦИЯ НА AHP С ГИС ПРИ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ
Интегрирането на метода AHP с географските информационни системи( ГИС) представлява утвърдена методология за пространствен многокритериален анализ. ГИС осигурява необходимата среда за визуализиране, обработка и комбиниране на пространствени данни, а AHP – количествена рамка за определяне на относителните тежести на критериите. Чрез тяхното интегриране се изгражда последователен аналитичен модел, който
1
Benefit критерии: оценяват се във възходящ ред( повисока стойност = по-висок приоритет). позволява пространствено обоснована оценка на територии и избор на оптимални алтернативи. Процедурата по съвместяване [ 10 ] включва:
( 1) Пространствено моделиране на критериите чрез отделни растерни или векторни слоеве;( 2) Преобразуване на всеки векторен слой в растерен;( 3) Нормализиране на стойностите в единна скала;( 4) Прилагане на глобалните тегла, изчислени чрез AHP;( 5) Обединяване на критериите в интегриран резултат( Weighted Overlay);( 6) Генериране на карта, визуализираща относителния приоритет на териториите според дефинираната цел на метода AHP.
Комбинираният метод позволява обработване на хетерогенни данни, автоматизиране на изчисленията и проследимост на резултатите. Качеството на анализа зависи от точността на входните слоеве, коректното нормализиране и прецизното определяне на теглата. По тази причина добрата практика включва анализ на чувствителността с цел оценка на устойчивостта на резултатите.
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Устойчивото устройствено планиране изисква аналитични инструменти, които едновременно да обработват хетерогенни данни, да отразяват сложните взаимодействия в територията и да подпомагат аргументирани решения. Представеният доклад очертава възможностите на многокритериалния анализ за вземане на решения( MCDA) и конкретно на метода AHP като ефективна рамка за структуриране на проблеми, определяне на относителни приоритети и намаляване на субективността при оценяването.
Интеграцията на AHP с географски информационни системи( ГИС) допълнително разширява аналитичния потенциал на метода, като позволява пространствено представяне на критериите, класифициране на териториите и визуализиране на алтернативи чрез тематични карти. Получените карти на пригодност съчетават количествената оценка на MCDA с пространствените данни в ГИС, което подпомага вземането на решения в условия на конфликтни интереси, ресурсни ограничения и значими екологични рискове.
В заключение, приложената рамка демонстрира, че MCDA – AHP, интегриран в ГИС среда, представлява надежден и прозрачен инструмент за устойчиво планиране на териториите. Той съчетава научната аргументация с практическите потребности на устройственото планиране, като подпомага разработването на по-ефективни, обосновани и устойчиви териториални решения.
7. ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за устройство на територията. Обн. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г.; доп. ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.
2. Комисия по околна среда и развитие към ООН. Нашето общо бъдеще( Our Common Future). Доклад на Световната комисия по околна среда и развитие
Cost критерии: оценяват се в низходящ ред( повисока стойност = по-нисък приоритет).
54 ГКЗ 5-6’ 2025