% от площта на
Брой минали наводнен ия
Брой поречия
Брой области
Брой общини
Брой населени места
България, със своята разнообразна топография и климатични характеристики, е особено изложена на риск от наводнения, които могат да доведат до значителни щети върху ключови икономически сектори като селско стопанство, транспорт и други. В допълнение, вероятността от тежки последствия при екстремни хидрометеорологични явления е висока.
През последните години в България са настъпили няколко мащабни наводнения, които са причинили значителни щети на инфраструктурата, домакинствата и природната среда. Някои от най-забележителните примери включват наводненията през юни 2014 г. в района на Варна, в Карлово и околните села през септември 2022 г. и в района на Царево през септември 2023 г. Тези наводнения са определени като значими, а като резултат и от трите имаше загинали хора, разрушени сгради и домове, и засегната инфраструктура.
Според данни от четирите Басейнови дирекции( БД), най-често срещани са дъждовните и речните наводнения. Таблица 1 показва данни за броя на наводненията в различните райони на басейново управление( БУ) за периода 2011 – 2019 г., както и характеристиките на всеки район.
Таблица 1. Данни за минали наводнения по райони на БУ
Район на БУ
Дунавски |
42,6 |
217( в 341 |
|
|
населени места) |
10,8 87( в 97 населени места)
17 вътрешни, 3 трансгранични
18 126 2261
3 основни 5 32 592
Западнобеломорски
Източнобеломорски
31,7 |
над 380 |
4 основни, |
|
|
2 малки |
10 90 1769
Черноморски |
14,9 |
148 наводнения, |
|
|
( в 141 населени |
|
|
места) |
27 поречия, 2 трансгранични
8 44 633
Когато броят на наводненията се отнесе към площта на всеки район, се установява за всеки район поотделно, че най-висока концентрация на наводненията има в Източнобеломорския район, следван от Черноморския и Западнобеломорския, а най-ниска е в Дунавския район.
3. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ
3.1. Използвани геопространствени данни, предварителна обработка, моделиране и изпълнение на анализи
За изпълнение на анализи са използвани следните набори от данни:
• Данни за релефа за терена – растерен слой с размер на клетката 25 х 25 m и точност по височина от порядъка на +/- 7 m в проекционна координатна система ETRS89-extended / LAEA Europe с EPSG код 3035 и височинна система EVRS2000, актуален към 18.3.2018 г. от [ 22 ];
• Данни за земно покритие – растерен слой с размер на клетката 100 х 100 m в географски координати с EPSG код 4326, тематична точност 80.3 % и актуалност на данните към периода 2018 – 2020 г. [ 24 ];
• Данни за административно деление на България – векторни слоеве в БГС2005, Кадастрална проекционна координатна система с EPSG код 7801 от [ 12 ];
• Данни за населени места, жп линии, хидрографски, площни и линейни обекти – векторни слоеве в географски координати с EPSG код 4326 от [ 25 ];
• Данни за държавна и общинска пътна мрежа на България – от ГИС на АПИ [ 1 ];
• Данни за климатични зони – векторизирани от сканирана карта [ 7 ], геореферирана към БГС2005, Кадастрална проекционна координатна система;
• Данни за валежи от метеорологични станции за определяне на тенденциите за количествата валежи [ 4 ].
Всички данни са трансформирани към проекционна координатна система БГС2005, Кадастрална, за да може да се използват съвместно. За релефа на терена е направено хипсометрично оцветяване през 200 m, а за земното покритие е използвана стандартна класификация за слоя и описания по кодове, които са достъпни, заедно с него от [ 24 ]. От данните за релефа e създаден производен слой с наклона, изчислен за всяка клетка.
За векторните слоеве от [ 12 ], [ 25 ] и [ 1 ] и този, получен в резултат на векторизирането на [ 7 ], са зададени съответни стилове за визуализация. Изчислена е гъстотата на речната мрежа по административни области, като дължината на линейните сегменти в km е разделена на площта на всяка област в km 2. Данните са конвертирани към растер със съответната стойност на гъстотата на речната мрежа.
Данните за валежи от метеорологични станции [ 4 ] са разделени според принадлежността им към дадена климатична зона. Определени са средните количества валежи по станции на база данни за периода от 2005 до 2023 г. чрез линейна регресия. Изчислено е средно количество за валеж на годишна база за цялата страна и са въведени тежести за всяка станция и климатична зона – стойностите варират от 0.8 до 1.35. Средното годишно количество на валежите за страната е 643 mm за изследвания времеви период и използваните данни от 12 станции, а именно Бургас, Варна, Видин, вр. Мургаш, вр. Мусала, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Разград, Сандански
ГКЗ 5-6’ 2025 35