Сливен и София. За да се отчетат тежести за всяка станция е определена зона на влияние чрез полигони на Вороной, които са допълнително модифицирани спрямо границите на климатичните и височинните зони на страната( от 0 до 600 m – равнинен и низинен релеф, от 600 до 1000 m хълмист, преходен и нископланински, от 1000 до 1600 m – планински и над 1600 m високопланински). Зоните са конвертирани към растер със съответната стойност на коефициента за тежест, описан по-горе.
Изпълнени са анализи за определяне местата с найголямо натрупване и задържане на вода с използване на функциите Catchment Area( за определяне на водосборните области) и TWI( Topographic Wetness Index – топографският индекс на влажност). Те са достъпни чрез библиотеката Saga 9.3.1. в QGIS 3.38, като резултатите от първата функция се използват заедно с растерния модел на релефа като вход за втората. След това е изпълнен и анализ за определяне капацитета на водосбора Flow Accumulation, при праг на наклоните на терена от 0 до 5 % и тежести според данните за валежите, описани в горния параграф. На фиг. 2 са представени извадки в едър мащаб на малки участъци по поречията на р. Марица и р. Струма за представяне акумулирането на оттока чрез функцията Flow Accumulation. Личи ясно и това, че са ползвани данни от различни източници – за релефа( растер), хидрографията от OSM е в зелено и данните от ПОРН в синьо.
2a – пример за участък от р. Марица 2б – пример за участък от р. Струма Фиг. 2. Примери за изчисление акумулирането на оттока с Flow Accumulation
За да се определят зоните с висок риск от наводнения са изпълнени изчисления с Raster Calculator в QGIS. От слоя с данни за земно покритие са рекласифицирани тези за обработваеми земи и урбанизирана / застроена територия – с кодове съответно 40 и 50 – те са отделени със стойност 1 за населените места, 0.5 за обработваемите земи, а всички останали са зададени с 0. Изведени са също зоните с високи стойности на топографски индекс на влажност и капацитет на водосбора – зададен е праг за над 50 % от получените диапазони от стойности( над 16 за първите и над 31250 m 2 при вторите, т. е. водосбор с размер над 50 клетки при клетка 25 х 25 m). За тези зони е фиксиран коефициент 1, а за всички останали 0. От всички изчисления до тук след сумиране на данните се получава растер със стойности от 0 до 3. Допълнително се отчита гъстотата на речната мрежа и
количеството валежи чрез умножение на последния растер със сума от коефициентите, отчитащи тези фактори. Така минималната стойност е 0, а максималната – 6,37. Резултантният растер( класифициран в червено), получен според описанието по-горе, е визуализиран съвместно с данните от ПОРН по басейнови дирекции на фиг. 3.
За валидиране са използвани точковите и линейни обекти от ГИС слоевете на БД – точките са използвани директно, а по линиите са генерирани точки през 100 m – общо 36251, при обща дължина на рисковите зони около 3773 km. Общо за територията на цялата страна припокриването със зони с изчислен риск по-голям от 3 за всички обекти е 49,7 %, а със зони с риск по-голям от 2 – 66,1 %.
Фиг. 3. Резултантен растер, получен от горните операции, съвместен с данни от ПОРН от [ 14, 15, 16 и 17 ]
36 ГКЗ 5-6’ 2025