• В [ 19 ] се акцентира върху реалните щети и очаквани последици относно медицинските загуби и нуждата от медицинска помощ( за обл. Варна).
• В [ 2 ] се установява корелация между наводненията и свлачищата за 5-годишен период на територията на общ. Перник, като се счита, че резултатите от изследването може да са валидни и за територията на цялата страна.
Тези проучвания показват комплексността на последствията от наводненията.
Според [ 3 ] наводненията са потенциален причинител на злополуки, разселване на лица, нанасят щети на околната среда, сериозно нарушават икономическото развитие и засягат стопанската дейност на Общността. Те са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Могат да причинят щети, загуба на човешки живот, значителни икономически разходи, вреди на околната среда и културното наследство, както и презаселване на хора [ 20 ].
Управлението на водите в България е на национално и басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области [ 11 ]. Делението не следва административното. Четирите Басейнови дирекции( БД) са за Дунавски район на басейново управление с център гр. Плевен, Черноморски район с център гр. Варна, Източнобеломорски район с център гр. Пловдив и Западнобеломорски район с център гр. Благоевград [ 9 ]. Те разработват планове за управление на риска и речните басейни, публикуват данни за оценка на риска и картографират районите със значителен потенциален риск от наводнения( РЗПРН) [ 10 ]. За валидиране на резултатите от настоящото изследване са използвани таблици и карти на минали наводнения, както и данни за предварителната оценка на риска от наводнения( ПОРН) за периода 2022 – 2027 г., публикувани като ГИС слоеве [ 14-17 ].
Подробни карти за оценка на риска от наводнения се изготвят по поречия на реки и населени места, и се публикуват по басейнови дирекции. Методологията за създаване на картите включва и геодезически данни от подробно заснемане на бреговете и подводния релеф чрез LiDAR( Light Detection and Ranging), ехолоти и многолъчеви сонарни системи, съчетани с класически геодезически и ГНСС( глобални навигационни спътникови системи) измервания. По-подробно прилаганите методи и технологии, както и изискванията по отношение на моделирането са представени в [ 8 ].
В случая на настоящата разработка не са налични подробни данни за релефа на бреговете и речните дъна от заснемане чрез измервания. Не са използвани и точни данни за геоложките, геоморфоложките и хидрогеоложки характеристики, а само такива, които са свободно достъпни и не са с висока резолюция, но са с голям обхват за територията на цялата страна. Получените резултати обаче са валидирани с използването на вече изведените ГИС слоеве по басейнови дирекции и е установена сходимост с тях около 50 % при определено за изследването ниво на риска над 3 и около 66 % при ниво на риска над 2 – вж. т. 3.1.
Проучени са и изследвания на автори относно използването на ГИС за оценка на риска от наводнения. В [ 21 ] e направен многофакторен анализ на данни за валежи, отток, наклони, почвена покривка и гъстота на населението. Риска е представен като произведение от оценката на заплахата от наводнение на дадена територия с наличието на население и специфични обекти на
територията. Направено е заключение, че особено изложени на висок риск от наводнения са райони с висока гъстота на речната мрежа, високи стойности на оттока, високи стойности на количествата валежи, с ниска надморска височина и голям брой население. В [ 23 ] е използван метод на аналитична йерархия, който е многопараметрична техника за моделиране. За всеки от факторите, които са включени в анализа е зададена определена тежест в модела, натрупване на отток, наклон, земеползване, интензивност на валежите, геология и надморска височина. Изготвената карта на застрашените от наводнения райони идентифицира районите и населените места с висок риск от наводнения. Предложената методология може да се приложи към всеки речен басейн.
Подобни изследвания са дадени и в [ 26 ], и [ 29 ], като акцентите тук са в използването на различни сценарии с комбинации от критерии за анализ в първия случай, а във втория са използвани методи за анализ на тежестите, включително метод на ентропийното тегло и аналитична йерархия в 3 аспекта, т. е. риск от фактори, причиняващи бедствия, чувствителност на средата и уязвимост.
От написаното до тук следва, че всяко едно наводнение има комплексен характер, всяка ситуация е уникална и последствията също са различни, но в общ план строго негативни. В настоящото проучване фокус е поставен върху мащабните наводнения, като се търси бърза и ефективна оценка за цялата страна относно ключовите последствия върху населените места, икономическите сектори като селско стопанство, транспорт и други на база пространствено разпределени данни и анализи в ГИС среда. Използването на ГИС позволява интегриране и анализ на разнообразни геопространствени данни, включително релеф, хидрография, земеползване и инфраструктура, което подпомага идентифицирането на уязвимите зони и прогнозиране на потенциалните ефекти от наводненията.
2. НАВОДНЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ – МИНАЛИ СЪБИТИЯ И ТЕНДЕНЦИИ
От общия брой природни кризисни събития на годишна база на второ място след пожарите се нареждат наводненията. По данни от НСИ [ 13 ] за територията на България в периода 2010 – 2020 г. са се случили общо 3533 наводнения, като най-засегнати са областите Сливен и Смолян. Разпределението на наводненията по области за посочения период е показано на фиг. 1. Установените щети възлизат на над 862.7 млн. лв.
Фиг. 1. Разпределение на наводненията за периода 2010 – 2020 г. по области, по данни от [ 13 ]
34 ГКЗ 5-6’ 2025