отбождане на марките чрез Target-based registration , като софтуерът предоставя възможност за автоматично или ръчно идентифициране на черно-белите марки , използвани за геореферирането . Точността на отбождането е от критично значение , като в настоящия проект грешката при откриването на марките е в рамките на 28 mm . Геореферирането на облака от точки е ключова стъпка , в която облакът се трансформира в желаната координатна и височинна система . След това може да се пристъпи към почистване и филтриране на облака .
Дори и при висококачествено сканиране , в облака от точки често се включват нежелани елементи , като хора , автомобили , растителност или шумове от околната среда .
За да се изчистят тези елементи , се използват различни видове филтри :
• Sampling – за намаляване на броя на точките в гъсто населени области ;
• Segmentation – за разделяне на облака по различни параметри ;
• Auto-classify – за автоматично класифициране на точките според техния тип ( земя , сгради , растителност и др .).
Крайният продукт е изчистен и филтриран триизмерен модел на преливника и язовирната стена на язовир „ Панчарево ”, готов за по-нататъшни анализи , интеграция с данни от други източници и внедряване в строително-информационни модели ( фиг . 5 ).
3.2 . Фотограметрия
Фиг . 5 . Част от крайният модел
Обработката на данните от фотограметричното заснемане следва сходни стъпки с тези при наземното лазерно сканиране . Първата стъпка е сваляне на данните от ГНСС приемника и трансформация на координатите в избраната координатна система – БГС 2005 ( кадастрална ) и Черноморска височинна система . Тези данни ще бъдат използвани за координиране на наземните контролни точки ( GCP ), които служат като референтни за привързване на фотограметричния модел към реалните координати на терена .
Основната обработка на фотограметричните данни се извършва с помощта на софтуера Agisoft Metashape , въпреки че алтернативи като Pix4D и DJI Terra също могат да се използват за тази цел . Първата стъпка в процеса е създаване на нов проект , след което се импортират снимките , направени по време на полета с дрона . Калибрирането на камерата е следващата важна стъпка . В Agisoft Metashape това може да стане автоматично , но при необходимост могат да се направят ръчни настройки , за да се постигне по-точна калибрация според спецификите на проекта . След това се пристъпва към align photos – процесът на изравняване на снимките , при който се избира точността на обработката ( обикновено висока или средна точност ). В тази стъпка снимките се комбинират , за да се генерира начален облак от точки .
Геореферирането е ключова стъпка в процеса . Първо се импортират наземните контролни точки ( GCP ) чрез менюто File > Import > Import Markers , като GCP-тата могат да бъдат в различни формати , включително . csv и . txt . След това GCP-тата се отбелязват на няколко от снимките в проекта , което позволява на софтуера автоматично да ги разпознае на останалите кадри . От менюто Reference се задава координатната система ( CRS ) на проекта , съответстваща на координатната система , използвана за GCP-тата ( фиг . 6 ) . Важно е да се следи и грешката при привързването на GCP-тата към облака от точки , като в този проект най-голямата грешка е 1.2 cm , което е в рамките на допустимото за този тип заснемания . След като данните са привързани , се пристъпва към генерирането на плътен облак от точки чрез менюто Workflow . Този плътен облак може да се използва за създаване на 3D мрежа ( mesh ), която да бъде текстурирана за създаването на фотореалистичен модел на терена . В допълнение към 3D модела , софтуерът предоставя възможност за генериране на различни деривативни продукти , като цифров модел на релефа ( DEM ), ортофотомозайка ( orthomosaic ) и ортофото ( orthophoto ). Тези продукти са изключително полезни за различни видове анализи , свързани с теренните условия и инфраструктурата .
ГКЗ 5-6 ’ 2024 39