Фиг . 2 . DJI Mavic Mini 3 Pro Фиг . 3 . Наземна контронлна точка ( GCP )
Фотограметрията осигурява обширен набор от данни , включително цифрови модели на терена ( Digital Terrain Models , DTM ) и ортофото изображения , които след обработка могат да бъдат интегрирани с данните от наземното лазерно сканиране . Това комбиниране подобрява точността и детайлността на триизмерните модели , като позволява пълно и подробно представяне на изследвания обект .
2.3 . Хидрографски измервания
Хидрографските измервания са третият метод , използван в процеса на събиране на данни , като основната им цел е да се създаде триизмерен теренен модел ( TIN повърхнина ) на дъното на Панчаревското езеро , в района около преливника и язовирната стена . Изследването на батиметрията на езерото дава възможност за определяне на важни за техническата експлоатация на язовира характеристики [ 1 ], [ 2 ]. Подобно на наземното лазерно сканиране и въздушната фотограметрия , хидрографските измервания изискват предварителна подготовка преди самото измерване . За целта на изследването са използвани следните основни средства и инструменти : Моторна лодка , еднолъчев хидрографски ехолот , за измерване на дълбочини , лаптоп снабден с хидрографски софтуер за планиране и запис на данните , цифров термометър за измерване на температурата на водата и глобална навигационна спътникова система ( GNSS ) в RTK режим , за определяне на координатите на измерванията .
Важен етап от подготовката за хидрографските измервания е проектирането на маршрутите , наричани галсове , по които ще се движи лодката и ще се извършват измерванията с ехолота . Галсовете представляват успоредни линии , по които се извършват измерванията , като разстоянието между тях е от ключово значение за детайлността на крайния модел . В настоящия случай , разстоянието между галсовете е избрано да бъде между 20 и 40 m , което осигурява достатъчна точност за целите на заснемането .
Освен това , трябва да се зададе честотата на измерванията с ехолота и GNSS приемника , така че те да бъдат синхронизирани . Честотата на измерване обикновено е 1 измерване на секунда , което позволява събиране на достатъчно гъста мрежа от точки , координирани планово с точните им координати и дълбочини .
След като проектът за хидрографските измервания е завършен , се преминава към настройката на
необходимото оборудване . GNSS приемникът се монтира на лодката , за да осигури непрекъснато позициониране на измерванията , докато ехолотът се конфигурира за улавяне на дълбочините в реално време . Лаптопът , оборудван със специализиран софтуер за хидрографски измервания , се използва за планиране на маршрута , мониторинг на данните и записване на резултатите . В допълнение , измерването на температурата на водата е важна част от процеса , тъй като тя оказва влияние върху скоростта на звука във водата , което от своя страна може да повлияе на точността на измерванията с ехолота .
3 . ОБРАБОТКА НА ДАННИ 3.1 . Наземно лазерно сканиране
Обработката на данни от наземното лазерно сканиране е ключов етап в създаването на цифров двойник на обекта . Тя започва с извличане на суровите данни от използваните инструменти – глобална навигационна спътникова система ( GNSS ), тотална станция и наземен лазерен скенер .
Първа стъпка е трансформирането на данните от GNSS в избраната координатна и височинна система . За конкретния проект се използват координатната система БГС 2005 ( кадастрална ) и Черноморската височинна система . Трансформираните данни се записват в *. kor файл , който служи за последващата обработка . Следваща стъпка е обработката на данните от тоталната станция . Ъглово-дължинните измервания се извличат в *. dpi файлов формат . С помощта на софтуера TPlan тези измервания се обработват , за да се получат координатите на черно-белите марки , които ще се използват за георефериране на данните от наземното сканиране .
Третият етап е обработката на облака от точки , събрани от наземния лазерен скенер , като за целта се използва софтуерният продукт Trimble RealWorks . Тъй като сканиранията са записани във форматите *. rwi и *. rwp , тези файлове се отварят в RealWorks , където се създава нов проект . Основен етап в обработката е обединяването на данните от различните сканиращи станции . Това се осъществява чрез функцията Cloud based registration , която позволява обединяването на отделни облаци от точки . За всеки облак трябва да се изберат поне три идентични точки , които служат като референтни за свързването на сканиранията . Процедурата се повтаря за всяка станция , докато всички облаци се обединят в един общ облак от точки . Следващата стъпка е откриване и
38 ГКЗ 5-6 ’ 2024