Списание ГКЗ 3-4' 2026 | Page 9

средноквадратична грешка от трансформацията, често се констатира наличието на систематична транслация на картното съдържание. Поради тази причина е препоръчително, дори при наличие на графичен план или карта с известна координатна система, по възможност да бъде извършвано контролно геодезическо заснемане на разпознаваеми ситуационни обекти и последващото им съпоставяне с геореферираното изображение.

Специфично явление, което се установява при анализа на точността, е отместването на сградите върху плана. Практическите наблюдения доказват, че в много случаи, когато дадена сграда е разположена във вътрешността на имота, а не непосредствено на уличната регулационна линия, нейното позициониране е обременено с по-голяма абсолютна грешка. Следователно сградите често са транслирани в по-висока степен, отколкото ясно разпознаваемите огради на имотите. Въз основа на проведени изследвания може да се направи

изводът, че при този вид планове най-надеждните обекти за рефериране са граничните точки на оградите. Тези елементи обикновено запазват пространственото си положение непроменено за значителен период от време и са разположени по-близо до геодезическата снимачна основа. Това обстоятелство обуславя тяхното по-точно първоначално измерване, независимо от прилагания исторически снимачен метод( полярен или ортогонален).

По отношение на сградния фонд следва да се отчете и допълнителният риск от неточно дешифриране на контурите при съставяне на плановете чрез фотограметрични методи. Често срещана грешка е дигитализирането на покривното очертание( включващо стрехите) вместо реалната стъпка на сградата на терен. Наред с това, значителен фактор, влияещ върху точността, са и евентуалните последващи преустройства на постройките, при които се променя или измества първоначалният им контур.

Фиг. 4. Геодезическо заснемане на част от разпознаваеми сгради, граници и огради в района на С. О. „ Припек“, с. Константиново, одобрен със Заповед № 30 / 27.01.1994 г. С червено са отбелязани заснетите точки, а с жълто – векторът на преместване. Координатната система на плана е 1970 г., а средно квадратичната грешка от трансформацията е от порядъка на около 15 cm. Отместването на границите е около 1.5 m, а на сградата около 3 m.

Ако след прилагане на някоя от хипотезите, илюстрирани на фиг. 2 и 3, не бъде установено съвпадение с нито една от референтните геодезически и координатни системи, може да се направи обосновано заключение, че изображението е в произволна( локална) координатна система. Подходът при обработката на такъв тип материали се различава от този при изображенията с дефинирана предходна координатна система. Конкретни методически насоки в тази връзка са разгледани по-долу в изложението.

Процесът на георефериране на карти и планове, изработени в произволна( локална) координатна система, изисква решаването на три основни задачи: мащабиране, транслация и ротация. За разлика от растерните изображения в дефинирана координатна система, при които тези три операции се извършват едновременно чрез избора на трансформационен модел и задаване на целевите точки, при локалните системи те се изпълняват поетапно, най-често в посочената последователност.

ГКЗ 3-4’ 2026 7