а) – Google Earth б) – кадастрален и регулационен план Фиг. 2. Пример за отчитане на географски координати на координатен кръст( в зелената окръжност) на лесно разпознаваема сграда чрез Google Earth.
В определени случаи, поради значителни изменения в картното съдържание, директното позициониране на координатните кръстове с цел проверка на принадлежността им към някоя от предходните координатни и референтни системи в България е силно затруднено. При подобни обстоятелства е приложим алтернативен подход, основан на еднозначното локализиране на друг ясно разпознаваем елемент от съдържанието. Често за тази цел се използват кръстовища, тъй като пътната и уличната мрежа се отличават с висока пространствена устойчивост във времето [ 1 ]. Подобен пример е илюстриран на фиг. 3, където координатите на конкретно кръстовище са отчетени чрез платформата Google Earth, след което са трансформирани към различните стари координатни и
референтни системи. След трансформиране на координатите на обекта, идентичният елемент от растерното изображение, заедно с него, се преместват върху целевата трансформирана точка, при което се отчитат координатите на най-близкия координатен кръст( фиг. 3). За коректното изпълнение на тази процедура е необходимо спазването на две ключови условия. Първото е изображението да бъде правилно мащабирано( което обикновено се проверява чрез координатните кръстове, като разстоянието между тях при мащаб 1:1000 е 100 m). Второто условие изисква подравняване на картния север, чрез което се компенсира разликата между ориентацията на хартиения носител при сканиране и същинската северна посока на координатната мрежа.
а) – Google Earth б) – кадастрален и регулационен план – КС70 Фиг. 3. – Пример за отчитане на географски координати на разпознаваемо кръстовище. С червено е обозначено местоположението на координатния кръст, с жълто целевата точка.
На фиг. 3 е илюстрирана още една особеност, произтичаща от спецификата на този вид планове, и в частност на устройствените планове. В процеса на работа могат да възникнат затруднения при интерпретацията, когато върху съответния план е обозначена проектирана улица( чрез сини линии на фиг. 3), а на сателитното изображение липсва изградена пътна настилка( по примера указан със зелената линия на фиг. 3). Причините за това несъответствие най-често се дължат на неприложена улична регулация, на отпаднала необходимост от изграждането ѝ или на влязло в сила изменение на устройствения план, което не е било отразено върху използваното графично копие.
Друг фактор, който може да компрометира абсолютната точност на картното изображение, е наличието на систематични грешки. Преместванията на отделни геодезически точки, послужили за изработване на дадена картна продукция( особено при едромащабните планове), директно пренасят грешката – предимно под формата на транслация – върху картното или плановото изображение [ 1 ]. В повечето случаи това не оказва съществено влияние върху относителната( релативната) точност на нанесените обекти. Практиката обаче показва, че подобни отклонения могат да достигнат стойности до 3 – 4 m( фиг. 4). Дори при сравнително нови кадастрални планове в добро физическо състояние и с приемлива
6 ГКЗ 3-4’ 2026