комитет по отбрана, с цел да се прикрие единната координатна система за страните от тогавашния Варшавски договор. В КС70 са дефинирани само проекционни координати, базирани на КС50, поради което същата би следвало да не се разглежда като референтна система. Макар че в КС70 се въвеждат конформни конични проекции във всяка една от четирите дефинирани зони, проекционните координати на всяка зона репродуцират математическия модел на гаусовите координати в триградусови ивици, което при първичен анализ прави неразличима КС70 от останалите референтни системи. Следователно, въз основа на първичния анализ единствено на координатните стойности( в случай че са налични към съответната карта или план), е невъзможно категоричното изключване на която и да е от горепосочените координатни и референтни системи.
Единственият индикатор за възможната принадлежност на дадено изображение към конкретна координатна система е годината на неговото създаване. Например кадастрален план, изработен през 40-те години на ХХ век, логически не е възможно да бъде в КС50, както и план, съставен през 60-те години, не може да принадлежи към КС70. Обратната зависимост обаче не е валидна – съществува реална възможност карта или план от 80-те години да бъдат изработени в по-стари системи като КС30 или КС50( фиг. 1).
а) – с. Божурово( Добрич) – БГС30
б) – гр. Долни чифлик( Варна) – БГС50
Фиг. 1. Пример за кадастрални и регулационни планове, изработени в предходните за времето си български геодезически системи. КРП на с. Божурово е одобрен със Заповед № 241 / 12.04.1965 г., а КРП на гр. Долни чифлик е одобрен със Заповед № 769 / 30.05.1985 г. Източник: [ 1 ].
Както беше отбелязано по-горе, при наличие на координатна мрежа тя следва да бъде проверена за съответствие с някоя от референтните координатни системи в България. За целта е необходимо ориентировъчно да се сравни местоположението на определени координатни маркери( напр. координатните кръстове) с тяхното пространствено положение в наличен източник на географска информация, като уеб приложение( Google Earth) или специализирана информационна система( kais. cadastre. bg), след което да се отчетат съответните координати в позната координатна система. Препоръчително е отчетените координати да принадлежат към система, поддържана от официалния софтуер за трансформиране на координати на АГКК – BGSTrans, за да бъде възможна директна трансформация към някоя от използваните референтни координатни системи в страната. При използване на географски координати следва стриктно да се съблюдава форматът на записа им, тъй като често се допускат неточности при въвеждането на входните параметри за трансформация. За предпочитане е използването на т. нар. „ десетични градуси“, при които минутите и секундите се изписват като дробна част от градуса( ГГГ.*).
На фиг. 2 е представена извадка от кадастрален и регулационен план на населено място, както и идентифицирането на съответния координатен кръст в уеб приложението Google Earth. В разглеждания пример е налице лесно разпознаваема конфигурация от сгради и имотни граници спрямо дадения координатен кръст. Според [ 17 ] средната хоризонтална точност, базирана на координатите на IGS( International GNSS Service) станциите в световен мащаб, възлиза на 4,38 m. Общата тенденция, регистрирана в цитираните проучвания [ 15, 17, 18 ], показва, че хоризонталната точност в урбанизираните територии е значително по-висока спрямо тази в извънселищните зони, като се констатират вариации в диапазона 0 – 2,5 m. Следователно, дори при максимално прецизно позициониране на координатния кръст върху сателитното изображение, отклонения в рамките на 3 – 4 m при съпоставяне на отчетените координати са напълно допустими и не дават основание за отхвърляне на дадена координатна система.
ГКЗ 3-4’ 2026 5