• „ 1а.( нова- ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) При преобразуване в цифров вид на част от планове и карти територията, която се сканира и векторизира или дигитализира, е с обхват най-малко на един квартал.“ [ 8 ]. Настоящата дефиниция е пряко приложима към подробните устройствени планове, за които е характерно понятието „ квартал“. В практиката се срещат карти и планове, които също могат да имат отношение към различни видове вещни права и ограничения( например кадастрални, специализирани планове и др.). Като удачна алтернатива може да се приложи следната формулировка: „ територията, която се сканира и векторизира, да попада в зоната на трансформация между използваните контролни точки.“. По този начин ще бъде ограничено използването на частта от графичното изображение, която попада в зоната на екстраполация. Понятието „ дигитализира“ би следвало да се изключи от определението, тъй като то не кореспондира със съвременните методи и технологии, характерни за такъв вид дейности. Обработката на цифрови изображения изисква специализирано хардуерно оборудване( персонални компютри и периферни устройства) и съответното програмно осигуряване [ 10 ]. При този процес е необходимо да се отчетат както концептуалните различия между CAD и ГИС платформите, така и спецификите на методите и инструментите за изчертаване дори в рамките на един и същи клас софтуер [ 2 ].
• „ 2. Трансформирането включва транслация, ротация и мащабиране на сканираното изображение в координатната система на кадастралната карта. Трансформирането се извършва чрез полиномна трансформация от първа степен( афинна трансформация) при най-малко шест идентични точки с известни координати в координатните системи на сканираното изображение и на кадастралната карта.“ [ 8 ]. Тази точка е в противоречие с нормите на [ 3 ] относно вида на използваната трансформация, като наредбата изрично налага единствено този тип преобразуване. В редица научни трудове [ 1, 6, 11, 19 ] се анализират и съпоставят различни трансформационни модели, като резултатите показват, че афинната трансформация невинаги се утвърждава като оптималния избор.
• „ 3. Трансформирането се извършва по зони не поголеми от 50 х 50 сm.“ [ 8 ]. Това ограничение подлежи на критична преоценка. Посочените параметри са пряко обвързани със стандартните размери на оригиналите на кадастралните планове. В реалната практика обаче преобладава необходимостта от трансформиране на алтернативни видове чертежи от разнообразни физически носители. Наред с традиционните инженерни платна, характеризиращи се с полезна ширина на съдържанието между 70 и 90 cm, в практиката се срещат и оригинални кадастрални планове с формат 50 х 80 cm, за които следва да бъде преценена необходимостта от извършване на поетапна трансформация.
• „ 12.7. растерните изображения на всеки лист във формат TIFF или JPEG или BMP;“ [ 8 ]; „ 12.8. трансформираните растерни изображения на всеки лист във формат TIFF или JPEG или BMP;“ [ 8 ]. Въз основа на редица проведени изследвания и техните констатации [ 1, 6, 12, 16 ], е необходимо да бъде критично преоценена практиката за предаване и архивиране на планове във формат JPEG, както и да се анализира целесъобразността от използването на формат BMP, предвид липсата на компресия при него. Успоредно с това е препоръчително въвеждането на стандартизиран критерий за сканиране на графичните материали в пълен цветови спектър( True Color). Настоящата масова практика за генериране на бинарни изображения или такива в сивата скала( grayscale) априори лишава потребителите от ценна визуална информация.
Изложените препоръки целят подобряване на състоянието на действащата нормативна рамка. Успоредно с това е целесъобразно дейностите да бъдат строго конкретизирани и да се обезпечат адекватни контролни механизми.
3. ВИДОВЕ КООРДИНАТНИ И РЕФЕРЕНТНИ СИСТЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ГРАФИЧНИ ПЛАНОВЕ И КАРТИ В БЪЛГАРИЯ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КООРДИНАТНА СИСТЕМА
За да се направи заключение, че дадено картно или планово изображение е в произволна( локална) координатна система, следва предварително да бъдат изключени всички координатни и референтни системи, използвани в България. Първият белег за това е липсата на координатна мрежа( координатни кръстове) върху изображението, което автоматично отменя необходимостта от евентуална проверка за принадлежност към определена координатна система. Обратно, при наличие на координатна мрежа, тя следва да бъде проверена за съответствие с някоя от референтните координатни системи в България. Необходимо е да се вземе предвид, че дори при налична координатна мрежа, ако изображението е изработено преди или около 30-те години на ХХ век, съществува висока вероятност да не е съставено в някоя от референтните координатни системи, тъй като те все още не са били въведени.
„ Българска геодезическа система 1930“( БГС30) е първата официална национална координатна система, въведена в периода 1930 – 1931 г., като към момента все още се срещат основни действащи документи( графични планове и карти), базирани на нея. Дефинирана е върху елипсоида на Хейфорд в Гаус-Крюгерова проекция, реализирана чрез две 3-градусови ивици с основни меридиани 24 ° и 27 °. В същата проекция са съставяни и различните кадастрални планове и геодезически снимки [ 4 ].
„ Българска геодезическа система 1950“( БГС50) представлява по своята същност трансформационен аналог на БГС30, осъществен по диференциалните формули на акад. Вл. Христов за преход от една геодезическа система в друга, при което освен промяна в координатите на началната точка е заменен и елипсоидът на Хейфорд с елипсоида на Красовски [ 4 ]. За картна проекция отново е избрана Гаус-Крюгеровата, като са реализирани две 6-градусови ивици( зона 4- 21 ° и зона 5- 27 °) и две 3-градусови ивици( зона 8- 21 ° и зона 9- 27 °). Мащабът по основния меридиан се променя от μ˳ = 0.9999 на μ˳ = 1.0000. В шестградусовите ивици са издадени военно-топографска карта на страната в мащаб 1:25 000 и 1:50 000 в световната разграфка и номенклатура на картните листове, а в триградусовите – едромащабна топографска карта( ЕТК) в мащаби 1:5 000 и 1:10 000, както и различни кадастрални и геодезически планове за граждански цели.
„ Координатна система 1970“( КС70) е последната от т. нар. „ класически“ координатни и референтни системи в България, използвана за най-значителен период от време( почти 40 години), в която е създадено значително гражданско производство. Въведена е за граждански цели с разпореждане № 11 от 22 юли 1969 г. на Държавния
4 ГКЗ 3-4’ 2026