ГЕОДЕЗИЯ
ГЕОРЕФЕРИРАНЕ НА ЕДРОМАЩАБНИ КАРТИ И ПЛАНОВЕ В ПРОИЗВОЛНА КООРДИНАТНА СИСТЕМА
Гл. ас. д-р инж. Иван Иванов, ШУ „ Еп. К. Преславски“
SUMMARY
In engineering practice, it is often found that there are map materials and plans without a defined coordinate system and without a recognizable coordinate grid. The lack of these parameters prevents the precise scaling of raster images. The materials in question are classified as created in a conditional( local) coordinate system, and their georeferencing requires the implementation of additional geodetic measurements of the area. In view of this, methodological and practical guidelines for determining the coordinate system have been proposed, aimed at optimizing the georeferencing process. Large-scale maps and plans are used in activities such as verifying the area of a certain property, expropriation, restoration of ownership of former agricultural lands, issuing identity certificates, combined sketches, etc. [ 7 ]. This necessitates the need-to-know basic principles and possible gaps in the processing of precisely this type of images.
Keywords: coordinate systems, georeferencing, scanning, large-scale maps and plans, combined sketch.
РЕЗЮМЕ
В инженерната практика често се констатира наличие на картни материали и планове без дефинирана координатна система и без разпознаваема координатна мрежа. Липсата на тези параметри възпрепятства прецизното мащабиране на растерните изображения. Въпросните материали се класифицират като създадени в условна( локална) координатна система, а геореферирането им изисква реализирането на допълнителни геодезически измервания на местността. С оглед на това са предложени методологични и практически насоки за определяне на координатната система, целящи да оптимизират процеса на георефериране. Едромащабните карти и планове се използват за дейности като проверка на площта на определен имот, отчуждаване, възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи, издаване на удостоверения за самоличност, комбинирани скици и др. [ 7 ]. Това налага необходимостта от познаване на основни принципи и евентуални пропуски при обработката именно на този тип изображения.
Ключови думи: координатни системи, георефериране, сканиране, едромащабни карти и планове, комбинирана скица.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременните кадастрални, инвестиционни и устройствени дейности изискват непрекъсната интеграция на разнородни по своя произход, време на създаване и точност пространствени данни в единна цифрова среда( ГИС и CAD платформи). Значителна част от тази информация все още съществува единствено на аналогови носители – архивни едромащабни карти и планове, изработени по графични или полуаналитични методи през различни исторически периоди.
Въвеждането на тези материали в цифров вид и последващото им съвместяване със съвременни геодезически измервания и глобални навигационни сателитни системи поставя специфични предизвикателства пред инженерната практика. Те са породени както от естественото деформационно стареене на първичните физически носители, така и от непълнотите и противоречията в действащата нормативна база, регулираща процесите по сканиране, трансформиране и векторизиране.
В този контекст, настоящото изследване има за цел да анализира критично нормативната рамка и съществуващите технически проблеми, като постави акцент върху идентифицирането на историческите референтни системи в България и систематизирането на обективни критерии за пространствено привързване на графични материали с липсваща или условна математическа основа.
2. НОРМАТИВНА УРЕДБА
Действащите законови норми за георефериране на растерни изображения са силно ограничени, като понастоящем само два подзаконови нормативни акта [ 3, 8 ] регламентират преобразуването( трансформирането) на растерни данни в цифров вид. В раздел IV на [ 3 ] са посочени общи указания за този вид дейности, като основният акцент е поставен върху трансформацията на идентични точки в координатна система БГС 2005 от растерното изображение. Обект на специално внимание са методът и критерият за точност в чл. 42, т. 2 на [ 3 ], а именно: „ ако точността на трансформираното по т. 1 изображение не съответства на графичната точност на аналоговия оригинал, трансформацията в БГС2005 се извършва чрез полиноми от втора степен“. Първата част на гореизложеното засяга нормативните актове, относими към създаването на даденото графично изображение, а втората е в противоречие с нормите в Приложение № 9 на [ 8 ].
Наредбата [ 8 ] включва Приложение № 9, което съдържа набор от правила за преобразуване в цифров вид на графични планове и карти. Някои по-особени правила, относими към процеса на георефериране, са:
• „ 1. Сканирането на планове и карти се извършва по листове. Използват се оригинали, контактно копирани оригинали и по изключение- копия от оригинали. Резолюцията на сканираното изображение трябва да бъде не по-малка от 300 dpi.“ [ 8 ]. Проблемът за необходимата разделителна способност, осигуряваща качествен резултат от сканирането, е обект на анализ в различни изследвания [ 1, 6, 13, 14 ], като във всички тях се препоръчват параметри, надвишаващи цитираната вече стойност.
ГКЗ 3-4’ 2026 3