Мащабирането на изображението представлява линейна трансформация, при която размерите се изменят пропорционално( увеличават или намаляват) чрез умножаване на координатите по зададен мащабен коефициент спрямо фиксирана точка( център на мащабиране). При работа с планове и карти, изработени в локална координатна система, се прилагат три основни подхода за мащабиране. Първият се базира на използването на налична координатна мрежа( дори тя да е условна). Вторият метод се състои в прецизно сканиране на графичния оригинал и импортирането му с коректни параметри в съответната CAD или ГИС среда. Третият подход изисква извършване на контролно геодезическо заснемане на характерни теренни обекти и последващото им съпоставяне с елементите от картното съдържание.
Използването на координатна мрежа се явява оптималният подход, тъй като чрез избрания трансформационен модел се постига не само коректно мащабиране, но и компенсиране на наличните геометрични изкривявания в сканираното изображение. За реализирането на тази задача е целесъобразно изчертаването на векторна целева координатна мрежа с проектното разстояние между координатните кръстове( при мащаб 1:1000 то възлиза на 100 m). Тази мрежа следва да бъде разположена в пространствена близост до действителното местоположение на графичния план или карта, при условие че същото е вече дефинирано. В зависимост от спецификата на използвания CAD или ГИС софтуер могат да бъдат прилагани и други инструменти за генериране на координатна основа.
При липса на координатна мрежа препоръчителният подход е сканиране при правилно зададен формат на сканиращото устройство. Това гарантира, че при последващото импортиране на изображението в CAD или ГИС среда, картата или планът ще бъдат възпроизведени в своите действителни размери. Възможните грешки при цифровизиране на графични оригинали, породени от задаване на неправилен размер на сканиране или от запис с некоректна стойност на т. нар. „ резолюция при печат“( dpi), са детайлно разгледани в [ 1 ].
Третият приложим подход за мащабиране се осъществява чрез извършване на контролно геодезическо заснемане на характерни топографски обекти и последващото им съпоставяне с идентични точки от сканирания графичен материал. В реални условия често възникват затруднения при категоричното потвърждаване на съответствието между физическите обекти на местността и тяхното изображение в графичния оригинал. Ефективно решение в подобни ситуации е използването на безпилотни летателни системи( БЛС) за цялостно заснемане на териториалния обхват на изображението [ 5 ]. Този метод допълнително предоставя възможност за оценка на актуалността на съдържанието и прецизността на самата картна основа [ 9 ]. При избора на подход обаче е необходимо да бъде извършен предварителен анализ на неговата ефективност съобразно конкретните теренни условия. Тъй като в редица случаи характерните ситуационни точки попадат в зони с гъста растителност, прилагането на класическия полярен или на GNSS метод се явява технически по-целесъобразно.
Транслацията представлява афинна трансформация, при която всички геометрични примитиви от дадена фигура или пространство се преместват на еднакво разстояние и в една и съща посока. С оглед постигане на максимална точност, особено при частични извадки от различни планове и карти, е целесъобразно транслацията да се извършва спрямо възможно найблизката точка до зоната на интерес. Тъй като самата операция се базира на преместване спрямо една базова точка, е препоръчително да бъде оценено поведението и на останалите околни характерни точки, което може да се реализира след коректна ротация на изображението.
Ротацията представлява изометрична афинна трансформация, при която всяка точка от дадена фигура се премества по дъга от окръжност около фиксирана точка( център). Контролът на ротацията се базира на съвпадение на характерни точки или обекти между растерното изображение и векторната графика, която обикновено се създава на основата на геодезическо заснемане. Колкото по-отдалечени са контролните точки една от друга, респ. колкото контролните обекти са подълги, толкова по-точно може да бъде извършена ротацията на обекта. Съществува и друга зависимост – колкото по-отдалечени са обектите от центъра на ротацията на изображението, толкова по-голяма е вероятността за грешки и отклонения от действителното местоположение на обектите.
Преди да се пристъпи към ротация, е целесъобразно да бъде извършена предварителна оценка на ситуационните детайли в плана. Препоръчително е да се приоритизира използването на възможно най-дълги и праволинейни обекти, като се избягва прилагането на апроксимация( усреднено съвпадение) между изолирани характерни точки.
Като пример може да се посочи наличието на подробен устройствен план с улична регулация. Ако регулационната линия е фактически реализирана на терен и впоследствие геодезически заснета, нейните граници могат да бъдат аналитично реконструирани. Това се осъществява чрез изчертаване на линии, тангиращи на заснетите подробни точки( на принципа на оптималното напасване), въз основа на които се дефинира проектната ос на улицата – задължителен елемент за този вид планове( фиг. 5). В конкретната хипотеза оста може да се изведе спрямо заснетите на място огради. Наличието на материализирани граници от двете страни на улицата осигурява значително по-висока точност и надеждност при нейното построяване. Дефинирането на поне две пресичащи се проектни оси по описаната методика гарантира допълнителен и надежден контрол върху прецизността на ротационния процес.
Същият принцип е приложим и при нерегулирани улици( без действащ ПУП), при условие че контролното заснемане съвпада конфигурационно с уличната мрежа от графичния оригинал. В този контекст следва да се съблюдава геометричната закономерност, според която ситуационните детайли, разположени в по-голяма близост до геодезическата снимачна основа, се характеризират с по-висока абсолютна точност на позициониране в картното съдържание.
8 ГКЗ 3-4’ 2026