а) – изображение преди ротация б) – изображение след ротация Фиг. 5. Пример за ротация на част от кадастрален и регулационен план на с. Бързица, общ. Провадия, одобрен със Заповед № 2936 / 1930 г. Изображението е в локална координатна система, като предварително е мащабирано и транслирано. Със синьо са отбелязани заснетите подробни точки и построените чрез тях линии на принципа на „ оптимално напасване“.
Експериментът, илюстриран на фиг. 5, е реализиран в софтуерна среда AutoCAD, като за изчертаване на усреднените линии е приложен инструментът „ Create Best Fit Line“. Контролът върху процеса на ротация се осъществява посредством заснетите характерни точки. В този случай преценката за наличие на съвпадение следва да бъде пряко съобразена с физическото състояние на съответните топографски обекти на терен. В определени ситуации, след извършване на ротацията, е възможно да възникне необходимост от повторно транслиране на растерното изображение с цел постигане на оптимално съвпадение между геодезически заснетите елементи и картното съдържание.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Представени са основни практически насоки при работа с карти и планове в произволна( локална) координатна система, които се отличават с висока адаптивност и универсален характер. Предложените подходи следва да се разглеждат като примерна методика, а не като единствена алтернатива. Налице са и други способи за верификация на координатната система на дадено изображение посредством различни софтуерни пакети и допълнителни модули( plugins), както и алтернативни методи за георефериране на локални системи.
Постигнатите резултати се характеризират с известна условност, тъй като съществено влияние оказват професионалната подготовка на оператора, физическото състояние на графичните оригинали и субективният фактор. Всички тези условия и потенциални въздействия трябва да бъдат прецизно анализирани и оценени в процеса на георефериране.
6. ЛИТЕРАТУРА
1. Иванов, И. Георефериране на едромащабни картни и планови изображения. Шумен, Университетско издателство „ Епископ Константин Преславски“, 2026, 173. ISBN: 978-619-201-929-7
2. Иванов, С. Правила при дигитализиране. МАТТЕХ 2020: Сборник научни трудове. Том 2. Шумен: Университетско издателство „ Епископ Константин Преславски“, 266-270, ISSN 1314-3921
3. Инструкция № РД-02-20-12 от 03 август 2012 г. за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в „ Българска геодезическа система 2005“- обн. ДВ. бр. 63 от 17 Август 2012 г.
4. Йовев, И. GPS – Технологиите и създаване на условия за тяхното ефективно приложение в България. Списание ГEOграфия ' 2, 2007, бр. 4( продължение в бр. 5), 3-10. ISSN- 1312-6628
5. Кирилова, К., K. Янчев. Предефиниране на възможностите на безпилотната летателна система за нуждите на кадастъра. МАТТЕХ 2020: Сборник научни трудове. Том 2. Шумен: Университетско издателство „ Епископ Константин Преславски“, 255-261, ISSN 1314-3921
6. Методиев, К. Методи за калибриране на растерни изображения. Списание „ Геомедия“, 2012, ISSN: 1313-3365. URL- https:// www. geomedia. bg / geodesia / metodi-zakalibrirane-na-rasterni-izo /
7. Милев, Г., И. Милев. Приложна геодезия Част 1, Инженерна геодезия. Книга 2. Проектиране и приложение на устройствените и на генералните планове. СГЗБ. „ Авангард“. 2017. 330 стр.( книга 2). ISBN: 978-619-90732-1-6
8. Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. За съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри- обн. ДВ. бр. 4 от 13 януари 2017 г.
9. Ниязи-Юсуф, М. Оценка актуалността на съдържанието и точността на действащите кадастрални планове. Годишник на Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски“, т. XI E, 2021., стр. 59-62. ISSN 1311-834X
10. Стойков, Е., С. Горов. Същност и предназначение на CAD-системите. Хардуер и софтуер на CAD системата. МАТТЕХ 2022: Сборник научни
ГКЗ 3-4’ 2026 9