Лондонския институт по лингвистика, за да стане успешен научен преводач е необходимо да се притежават широки познания в областта на превеждания предмет, развито въображение за визуализиране на описваното оборудване или процеси, умение да се попълват празнини в изходния текст, както и способност да се изразяват мислите на родния език с яснота, краткост и точност. Практическият опит в превода в сродни области също е изключително важен. С други думи, добрият технически преводач трябва да бъде едновременно учен и инженер, или лингвист.
Особеностите на научно-техническите текстове изискват внимателно отчитане. Основната цел на такива текстове е да се донесат до адресата резултатите от научни изследвания, да се опишат технически разработки, да се обосноват научни хипотези, да се представят нови концепции или идеи, както и да се обучи използването на научни данни и технически инструменти.
Езикът на научно-техническите текстове трябва да бъде пределно точен и ясен, за да се осигури пълно и правилно изразяване на фактите и мислите. Следователно, главните критерии за качествен превод са точността и яснотата. Основната функция на научнотехническия стил е информативна. Предаването на логическа информация, нейната новост и значимост е основна задача на автора на всеки научно-технически текст.
В научно-техническия подстил могат да се открият черти на същинския научен, техническия и инструктивния( образователния) подстил. Всеки от тях обхваща определени жанрове, като монографии, ръководства, учебници, статии, отчети, технически описания и други. Отличителни черти на научно-техническия подстил са точността, логичността, сбитостта, обективността и формалността.
Основните лингвистични особености на текстовете на научния дискурс включват: използване на голям брой термини, съкращения и абревиатури, характерни за конкретната област на знанието; активно прилагане на неологизми и заимствани думи; обезличен стил на изложение; преки препратки към други автори; както и включване на цитати, бележки под линия и кръстосани препратки [ 6: стр. 148 ].
Научно-техническият превод е специализирана област на превода, съсредоточена върху предаването на информация без емоционално или естетическо влияние. Основната задача на научно-техническата литература е точното и ясно донасяне на факти и идеи. За успешен превод на такива текстове е необходимо съчетание от дълбоки познания в предметната област и умения за точно изразяване на мисли. Качественият научно-технически превод изисква отчитане на спецификата на езика, включително използването на терминология, съкращения и специфични подстилове, като същинския научен, техническия и инструктивния.
6. РОЛЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТАНДАРТИ ISO В ГЕОДЕЗИЯТА И СТАНДАРТИЗАЦИЯТА НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА
Международният стандарт ISO( International Organization for Standardization) е глобална организация, която разработва и публикува международни стандарти за различни отрасли. Стандартите ISO обхващат широк спектър от области, от качеството на продукцията и услугите до управлението и екологичната безопасност.
В областта на геодезията стандартите ISO играят ключова роля за осигуряване на точност, надеждност и съвместимост на геодезическите данни и инструменти. Стандартите ISO определят методи за измервания, обработка на данни и използване на геодезическо оборудване, което позволява на специалистите по целия свят да работят със съгласувани и признати методики. Това е особено важно в международни проекти, където геодезическите данни трябва да бъдат съпоставими и интегрируеми независимо от региона или използваното оборудване.
Стандартите ISO играят важна роля в геодезията, осигурявайки глобална точност, надеждност и съвместимост на данните и инструментите. Те установяват международно признати методи за измервания и обработка на данни, което е особено критично за международни проекти. В Русия стандартизацията на терминологията в геодезията и сродните области се извършва от Росстандарт, който разработва национални стандарти въз основа на препоръките на ISO и други международни организации. Националните стандарти и терминологични речници се опират на уникални бази данни, осигурявайки еднообразие и точност в използването на термини.
7. ПРИНЦИПИ И МЕТОДИКА НА ПРЕВОДА
Преводът на геодезически текстове, както и на други научно-технически документи изисква използването на определени принципи и методи, осигуряващи точност и адекватност на предаваната информация.
7.1. Принципи на превода
Еквивалентност: Означава постигане на максимално възможно съответствие между оригиналния текст и превода. Това е особено важно в научно-техническите текстове, където значението на всеки термин трябва да бъде точно предадено, за да се избегнат изкривявания и недоразумения. В геодезическите текстове е необходимо да се отчита спецификата на терминологията и да се използват аналогични по значение термини в българския език.
Адекватност: Предполага запазване на функционалното предназначение на текста при превода. Адекватен превод е превод, в който преводачът, ориентирайки се към целта на превода и особеностите на аудиторията, предава само денотативната еквивалентност( т. е. равностойността на изходния и преводния текст на ниво предметно-логическо съдържание), като другите типове еквивалентност могат да бъдат игнорирани [ 7: стр. 179 ].
Точност на терминологията: В научно-техническите текстове е изключително важно да се спазва точността на терминологията. Използването на неверен термин може да доведе до неправилно разбиране на текста, което е особено критично в техническата документация. Затова преводачът трябва да използва проверени и общоприети термини, съответстващи на българския научен дискурс.
7.2. Методи на превода
Калкиране: Предполага буквален превод на елементите на оригиналния текст със запазване на тяхната структура. Този метод може да бъде полезен при предаване на термини, които нямат точен аналог в българския език. Например някои геодезически термини могат да бъдат преведени чрез калкиране, за да се запази тяхното значение.
46 ГКЗ 3-4’ 2026