различава от склонността на руския към сложно подчинени изречения. Освен това българският език изисква точност на синтактично ниво с преобладаване на съюзи за ясно изразяване на смислови връзки, където се използват сложни синтактични конструкции и обособени определения.
4. СТИЛИСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
Научно-техническият подстил е разновидност на научния стил, използвана в техническата и инженерна документация, изследвания, инструкции и други текстове, свързани с науката и техниката. Той има няколко ключови стилистични особености:
4.1. Точност
Точността, както и яснотата, на научния стил се постига чрез употребата на голям брой термини – думи, които са еднозначни, строго определени в своите значения в рамките на конкретната наука.
4.2. Терминология
За всички области на знанието са разработени специализирани терминологични речници и именно термините са ключовите елементи при написването на научни трудове [ 2: стр. 201 ].
Терминът задължително се основава на точно научно определение на понятието и се класифицира като тясно специализиран или общоупотребим. Тясно специализираните термини се използват изключително от специалисти в конкретна област, например в геодезията, където те имат строго определено значение и се използват за описване на специализирани понятия и процеси. Тези термини изискват задълбочени познания в предметната област за тяхното правилно разбиране и прилагане. Докато общоупотребимите термини могат да бъдат познати на широка аудитория и да имат по-общо значение, не задължително свързано с конкретна дисциплина.
В научната реч замяната на термините със синоними е нежелателна и дори недопустима. Научният стил изисква минимизиране на използването на синоними, както и ясно определяне на нововъведените понятия. Всички думи трябва да бъдат еднозначни, а изказванията— ясни и недвусмислени, тъй като многозначността на думите не отговаря на изискванията на научния стил. В текста могат да се използват въвеждащи думи и изрази, както и въвеждащи и вмъкнати конструкции за уточняване [ 3: 297 ].
4.3. Логическа структура. Обективност
Научно-техническите текстове обикновено имат ясна и логически структурирана организация. Често те са разделени на раздели, като въведение, методи, резултати, обсъждане и заключение, или включват структурирани списъци и схеми, които често се срещат в геодезическите текстове.
Текстът трябва да бъде свободен от лични оценки и емоции. Използваните изрази трябва да бъдат обективни и основани на фактически данни и изследвания.
Научно-техническите текстове често съдържат препратки към източници, данни, изследвания и диаграми. Цитирането и използването на данни трябва да бъдат точни, а препратките оформени в съответствие с установените стандарти.
4.4. Яснота
Стилистиката предполага използването на прости и ясни конструкции. Дългите и сложни изречения могат да затруднят разбирането, затова се предпочитат кратки и преки формулировки. Научно-техническите текстове, особено от областта на геодезията, често включват графики, диаграми, чертежи и други визуални елементи, които помагат за по-добро разбиране и илюстриране на представения материал.
Спецификата на структурата на научния текст, неговата композиция и принципи на разгръщане се определят от неговата екстралингвистична основа, която включва комуникативно-познавателната дейност и характера на знанието. Това означава, че структурата и оформлението на научния текст зависят от целите на общуването, изискванията към представянето на научната информация и особеностите на предметната област. Комуникативно-познавателната дейност предполага, че текстът трябва да бъде структуриран по такъв начин, че ефективно да предава знания и да съдейства за неговото разбиране от аудиторията. Природата на знанието определя как точно трябва да бъдат организирани и изложени данните, хипотезите, резултатите и изводите за постигане на максимална яснота и точност.
4.5. Изводи
Научно-техническият подстил, използван в техническата и инженерна документация, се отличава с няколко ключови особености. Първо, той изисква висока точност и яснота, което се постига чрез използването на еднозначни термини и строги определения. Терминологията играе критична роля, тъй като изисква точно и специфично използване на думи, изключвайки замяната със синоними и многозначност. Второ, научнотехническите текстове имат ясна логическа структура, включваща раздели и визуални елементи, което допринася за обективността и улеснява възприемането на информацията. Трето, текстовете трябва да бъдат обективни и основани на фактически данни, избягвайки лични оценки и емоции. Яснотата на формулировките е важна за осигуряване на разбираемост, а структурата на текста трябва да съответства на неговата екстралингвистична основа, поддържайки целите на общуването и характера на знанието.
5. ЗА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД
Научно-техническият превод е специализиран вид преводаческа дейност, ориентиран към превода на научно-техническа литература. Този процес съществено се различава от превода на художествени текстове. В техническата литература основното внимание е съсредоточено върху предаването на информация, а не върху изразяването на чувства или емоции. За разлика от художествените произведения, техническите текстове не се стремят да предизвикат естетическо или емоционално въздействие върху читателя. Затова в научно-техническия превод акцентът се поставя върху точността на съдържанието, а не върху формата на неговото представяне.
Преводът на научни и технически текстове играе ключова роля в съвременния стремително променящ се технологичен свят. Ежедневно се появяват нови технически и научни идеи, концепции и термини. Според
ГКЗ 3-4’ 2026 45