Една от тези особености, без съмнение, е наличието на особена терминологична система.
Както е известно, на първо място, терминът трябва ясно и точно да описва реален обект или явление, да осигурява еднозначно разбиране на предаваната информация от специалистите, т. е. да има строго утвърдено определение, разкриващо и максимално пълно предаващо съдържанието на обозначаваното от него понятие или явление в системата на конкретната област на науката и техниката. Освен това, терминът трябва да има не повече от едно значение в рамките на дадената област на науката и техниката. Всичко това е особено важно по отношение на научната и научно-техническата литература. Именно стриктното спазване на изброените по-горе изисквания ще позволи на преводача достатъчно точно да определи в кой от възможните смисли се използва в дадения конкретен контекст терминът.
Тъй като предаването на друг език на текстове, принадлежащи към научно-техническата и научноучебната литература, изисква особена точност и яснота на тяхното възприемане от адресата, преводачът трябва да използва специализирани речници и справочници. Трябва обаче да се отчита обстоятелството, че терминологията на всяка наука, както и самата наука, винаги се развива, а това затруднява съставянето на терминологични речници [ 4: стр. 23 ]. Затова, освен използването на специализирани речници и справочници, преводачът трябва да бъде в крак с последните промени и постижения в съответната научна област. Това изисква постоянно обновяване на знанията и проследяване на нови публикации, научни статии и терминологични бази данни. Преводачът също така трябва да отчита контекста и специфичните особености на термините в конкретната научна дисциплина, а при необходимост да се консултира с експерти в дадената област. Важно е също така да може да адаптира терминологията в съответствие с езиковите норми и традиции на целевия език, за да избегне недоразумения и неточности в превода.
Геодезията е наука с обширна и специализирана терминология. Преводът на геодезически термини изисква точно съответствие между руската и българската специална лексика. Например такива термини като „ кривизна Земли“( кривина на Земята) или „ поперечный масштаб“( напречен мащаб) трябва да бъдат преведени, като се отчита тяхното научно значение и използване в геодезическия контекст. Грешките в превода на такива термини могат да доведат до изкривяване на смисъла на текста и недоразбиране на важна информация.
В геодезическите текстове често се среща специфична лексика, която може да няма преки аналози в българския език, на първо място – това са термините. В такива случаи преводачът трябва да използва описателни конструкции или заемки, за да предаде смисъла на оригиналния текст. Например терминът „ Прямая геодезическая задача“( Първа основна задача в геодезията) може да бъде непознат на широка аудитория и изисква допълнително пояснение в превода.
В процеса на превод на геодезически текстове често се прилагат лексикални заемки и калкиране на термини. Калкирането представлява „ превеждане“ на отделни части на думата( напр. небостъргач на руски се превежда като небоскреб).
Важно е обаче да се отчита, че не всички заимствани термини се възприемат еднакво в руския и българския език. Преводачът трябва да бъде внимателен при използването на калкирани термини, за да избегне недоразумения и да запази яснотата на текста. Например терминът „ геодезический пункт“( геодезична точка) може да бъде преведен директно, но неговото значение и приложение трябва да бъдат напълно разбираеми в българския контекст.
Преводът на геодезически текстове на български език представлява сложен процес, който изисква внимателен подход към терминологията и особеностите на двата езика. Основното внимание трябва да бъде насочено към точността и еднозначността на термините, които трябва ясно да описват реални обекти или явления и да имат строго утвърдено определение в контекста на науката и техниката. Използването на специализирани речници и справочници е важно, но също така е необходимо да се следят последните постижения в научната област и да се консултира с експерти, за да се отчита контекстът и да се адаптира терминологията съгласно езиковите норми. Специфичната лексика и липсата на преки аналози изискват използването на описателни конструкции или заемки. Важно е да се избягват недоразумения, запазвайки яснотата и точността на превода, което се постига чрез дълбоко разбиране както на геодезията, така и на особеностите на двата езика.
3. ГРАМАТИЧНИ И СИНТАКТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
При превода на български език е необходимо да се отчитат редица граматически различия, които могат съществено да повлияят на точността и яснотата на предаваната информация.
Например едно от ключовите граматически различия между руския и българския език е наличието на определителни и неопределителни членове в българския. Неправилното използване или пропускане на членове може да доведе до двусмислие или изкривяване на смисъла на изречението.
Морфологията на научно-техническия подстил на научния стил има редица специфични черти. Когато става въпрос за съществителни, характерно е използването на съществителни на-ост, обозначаващи качество( напр. съчетаемост, последователност и др.), а също и отглаголни съществителни и прилагателни( напр. нивелиране, разглеждане).
При превода на български език трябва да се отчитат важните граматически различия, за да се осигури точност и яснота на информацията. Българският език използва определителни и неопределителни членове, за разлика от руския, което може да повлияе на смисъла на превода. Падежната система на руския език, изразяваща отношенията между думите чрез окончания, изисква преобразуване в предложни конструкции на български. Времената на глаголите също се различават и изискват точно съгласуване за запазване на смисъла. Причастията и деепричастията в руския език могат да наложат преструктуриране на изреченията на български. Отчитането на тези различия е критично важно за правилния и ефективен превод на научно-технически текстове.
В крайна сметка може да се каже, че при превода на геодезически текстове на български език следва да се отчитат синтактичните особености, влияещи на яснотата и точността на информацията. Словоредът в българския език е по-фиксиран в сравнение с руския, което изисква коригиране на структурата на изреченията за естествено звучене и разбиране на текста. Също така българският език е склонен към опростяване на сложни изречения, замествайки ги с по-прости конструкции, което се
44 ГКЗ 3-4’ 2026