имоти “ 10 , за Община Пловдив разделът е : „ Последващо подробно устройствено планиране . Общи изисквания към ПУП “ 11 ; за община Хасково : „ Последващи подробни устройствени планове “ 12 или за Община Златица : “ Oбщи правила за допускане , възлагане и одобряване на ПУП ” 13 и т . н .
В различните случаи проектантският колектив на ОУП преценява до каква степен на детайл да заложи още на това ниво своите изисквания при разработване на ПУП . По отношение на степента на подробност и изчерпателност на тези насоки , нормативната уредба не дава изрични указания . И на тази база , възниква важен методичен въпрос , дали в правилата и нормативите към ОУП следва задължително да залегнат и по-конкретни изисквания към ПУП , например , свързани със способа на планиране , и съответно в какъв обхват да бъде приложен .
На практика , при разработване на ОУП има достатъчно налична информация на база на генерираните анализи и прогнози , за да се определят ( още на това ниво ) и подобни задължителни изисквания към разработване на ПУП . Има редица примери за това , че на това по-високото ниво на планиране може да бъде и определен способът , при който да бъдат урегулирани новоурбанизираните територии . И това следва да бъде задължително за възлагащия орган и проектантите на ПУП .
При разработване на ОУП няма изрично законово изискване да се дефинират границите ( вътрешна и външна ) на крайградската територия . Ориентировъчна роля за това имат само съществуващата строителна граница на населеното място и неговата нова строителна граница , доколкото тя обхваща новоурбанизираните територии . Землищната граница в редица случаи не обхваща реалния ареал на градската експанзия , в т . ч . и на всички необходими териториални елементи , за да могат градът и неговия „ двор ” да функционират в единство . По отношение на правилата и нормативите , в повечето случаи в тях се разграничават устройствените показатели на зоните в градската и крайградската територия . ( например , в завишени изисквания за плътност на озеленяване или намалена интензивност на застрояване в крайградската територия и т . н .). Но в общия случай , липсват детайлни анализи за тях , в т . ч . дадени препоръки за способа на устройствено планалиране са рядко изключение ( н . е . както е в ОУП на Столична община ) [ 11 ].
5 . ВЪЗМОЖНОСТИ НА ОУП ДА ОПРЕДЕЛЯТ СПОСОБИТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ ПРИ ПУП ЗА КРАЙГРАДСКИТЕ ТЕРИТОРИИ НА АСЕНОВГРАД
5.1 . Обект на изследване-общи положения
С цел , да бъдат изследвани възможностите на ОУП да определят ( или да дават насоки за ) способите за планиране при ПУП е разгледан примерът на Асеновград и крайградските му територии на база на приетия „ ОУП на град Асеновград и прилежащите му землища “. 14
Градът е център на община Асеновград . Той 15 е един от градовете , които формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната ни територия . Икономическото значение на тези градове се изразява във факта , че в тях се формира основният дял на брутния вътрешен продукт и се реализира икономическия растеж . На тях се пада и основната роля за осъществяване на публичните услуги от високо ниво . Те са важни центрове на културата и средоточия на основните административни услуги . От друга страна , Асеновград попада в ареала на град Пловдив , това формира положителни импулси по отношение на заетост , обществено обслужване , производствени връзки и т . н . В самия Асеновград има развита многоотраслова икономика , като индустриалното производство е концентрирано изключително в градската структура и неговата крайградска територия . Градът се явява и важен транспортен кръстопът , през землището му минава Първокласен път ІІ-86 ( І – 8 ), свързващ граница Сърбия – Драгоман – София – Пловдив – Свиленград – граница Турция “. Друга характерна особеност е богатото културно историческо наследство 16 .
Всички тези действащи фактори и условия предполагат и обосновават пространственото развитие на града , чрез усвояването на нови територии за обитаване , труд , отдих и туризъм . За тези нужди ОУП , именно в крайградските си територии , предвижда терени за нови съвременни технологични производства , и редица други икономически активности . Това се осигурява чрез доуплътняване на двете съществуващи производствени зони и усвояване на нови терени в посока градовете Пловдив , Първомай и Кърджали . Новопредложените терени са за производствени , складови и смесени устройствени зони т . е . с бизнес значение . Предвижда се нова транспортна връзка – обход на града в посока град Смолян , чрез който ще се предотврати преминаването на транзитния поток през централната градска част , но която допълнително усилва и измества икономическата активност в крайградските зони . Решения са отделени и на съхраняването и експонирането на недвижимото културно наследство на града с придружаващата го туристическа инфраструктура . Основна част от тези нужди са решени именно в крайрадската му територия , чрез градско разрастване върху земеделски земи в западна , северна и източна посока . На юг ограничител за това се явяват горските територии .
10
Глава III на Правила и нормативи към ЗУЗСО
11
Глава III на Правила и нормативи към ОУПО Пловдив
12
Глава III на Правила и нормативи ОУПО Хасково
13
Раздел XI на Правила и нормативи ОУПО Златица
14
Одобрен с Решение на ОбС Асеновград от 2021 г .
15 заедно с градовете от първите 3 йерархични нива ( общо 35 бр .)
16 включващо 115 обявени и регистрирани недвижими културни ценности - паметници на културата , като 7 са с национално значение ;
ГКЗ 3-4 ’ 2024 37