ссубурбанизация 2 . В някои научни източници за вид крайградски територии се среща и термина suburbs , това също са територии , които са се формирали в резултат на субурбанизация – и са свързани с развитие и разрастване на големите градове .
Обхватът на крайградската среда се определя от съвкупност от фактори , характерни за тази зона , макар и нееднакви навсякъде . И вътрешната ( външна за града ) и външната граница на крайградската територия не са постоянни във времето и подлежат на непрекъсната еволюция . Често пъти физическият обхват на крайградската територия е много ясно ограничен от природните и теренните условия . Например при наличието на бряг ( на море , езеро , река ), стръмен хълм , границата на крайградската зона може да бъде много категорична . При равнинни условия , градският „ двор ” е по-трудно четлив . [ 1 ] Именно в равнинните терени край градовете , които заради подходящите теренни условия се използват за земеделие , се наблюдава явлението urban sprawl . Явлението е особена форма на субурбанизация , при която дисперсно нараства градът , произволно и непланирано при което градските райони се увеличават по-бързо , от колкото градското население . Често се „ прескачат ” фази в развитието на територията , например изграждане на даден обект , преди реализиране на довеждащата техническа инфраструктура . Резултатът е експанзия на града , предимно върху земеделска територия , изразяваща се в силно фрагментирана собственост върху земята , с различни видове земеползване , пространствено разделени или функционално зонирани в различни области . Това явление е световна тенденция , но процесите свързани с него са валидни и за българските градове .
Основните причини за разрастването на градовете в глобален аспект са свързани с икономическият растеж , глобализацията , промените на индустриалните структури и др . Съществени са и демографските причини - ръст на населението , миграцията , увеличение на броя на домакинствата . Влияят и вътрешните проблеми на града , поради което хората търсят по-добри условия в крайградските територии . Съществен фактор е транспортът и възможностите за мобилност и достъпност , които осигурява .[ 13 ] Но освен споменатите , влияят и други специфични фактори . Разрастването на българския град най-често е в резултат от приложение на устройствени решения , взети „ на парче ” от индивидуални , повечето пъти частни инвеститорски инициативи , след провеждане на процедура на промяна на трайно предназначение на
земеделската земя 3 , и без съобразяване с решенията на ОУП ( поради липса на такъв , или поради нормативна възможност той да бъде изменен отново „ на парче ”). Твърде рядко е в резултат на взети устройствени решения – прилагане на Общ или Подробен устройствен план в поголям обхват , при което градът се разширява предимно компактно и процесът е регулиран .
Елементите , които присъстват в повечето крайградски територии са : залесени територии , терени за рекреация , производствени терени , терени за обществено обслужване , терени за техническа инфраструктура и селскостопански терени . По-рядко , но не са изключени : терени за обитаване , за защитени обекти , водни площи , специални терени , и други . С повишаване на функционалния тип на населеното място , спектърът от елементи на крайградската територия се увеличава , но при всички крайградски територии , най-голям дял заемат обработваемите земи . [ 1 ] По-актуалния анализ на процесите в крайградската територия също доказва , че в България този процес на субурбанизация е налице , предимно при градовете , в които се наблюдава по-значима социално-икономическа активност , тъй като при тях има по-отчетлива необходимост от нарастване на града и нужда да се планират мероприятия в крайградската територия . Тоест , може да се обобщи , че големината на крайградската територия е функция на големината на града .
В обобщение могат да се приемат следните тези , валидни за крайградска територия , които общо могат могат да бъдат считани за дефиниция : Крайградската територия е зона с по-ниска плътност и интензивност на застрояване , и с по-ниска гъстота на населението спрямо градската зона на големите и средни градове в България . Тя попада в зоната на физическо влияние на града , и тя може да бъде : в / или извън рамките на строителната им граница определена с Общ или Подробен устройствен план . Границата й рядко съвпада със землищната граница на населеното място . Обвързана е с интензивни функционални връзки с града и често е приобщена в обща непрекъсната пространствена система . Характеризира се с разнообразни ( жилищни , производствени , обществено обслужващи , земеделски , горски , рекреационни и др .) и изменящи се във времето форми на земеползване , които могат да са пространствено разделени или функционално зонирани в различни области . В крайградската територия на големите и средни градове в България може да се наблюдава особена форма на субурбанизация - явлението urban sprawl .
3 . ПОДХОДЯЩИ СПОСОБИ ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА КРАЙГРАДСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Законът за устройство на територията определя способите на планиране , в т . ч . и за неурегулирани крайградски територии , като разграничава обстоятелствата , при които те са приложими . Поставя изискването , че урегулираните веднъж поземлени имоти
не подлежат на последващо урегулиране 4 , освен ако не настъпят някои предвидени в закона случаи 5 .
3.1 . Способът по чл . 16 от ЗУТ
Законовият регламент за способа по чл . 16 от ЗУТ е особено приложим за крайградските територии , тъй като изисква задължително наличие на територии с неурегулирани поземлени имоти , или територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен
2
Процес на формиране и развитие на приградската зона около големите градове . Той улеснява съчетаването на по-големите възможности за избор на труд в големия град с живота в по-благоприятна природна среда . Характеризира се с по-високи темпове на нарастване на населението в предградията и прилежащите градове , отколкото самото ядро , около което са създадени . [ 8 ]
3 по реда на Закона за опазване на земеделските земи ( ЗОЗЗ )
4
Чл . 15 , ал . 1 от ЗУТ
5 описани в чл . 134 от ЗУТ ГКЗ 3-4 ’ 2024 35