ЗЕМЕУСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА ТЕРИТОРИЯТА СПОСОБИ ЗА УСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ В КРАЙГРАДСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Гл . ас . д-р инж . Надежда Ярловска , УАСГ
SUMMARY
The article explores the features of suburban territories and the possibilities for their spatial planning . In the focus of the study are the characteristics of the suburban territories - scope , content , functions , as well as the appropriate methods for their regulation . The role of general development plans in choosing a method for regulating the suburban territories has also been studied . A specific research object has been selected to which spatial scenarios and solutions will be applied . The goal is to illustrate the possibilities of the Spatial Development Plans when choosing a method for Detailed Development Plans for suburban areas . Conclusions and recommendations for changes in the regulatory framework and organizational practice have been formulated .
Key words : suburban territories , spatial development plan , detailed development plan , unregulated land properties , legislation .
РЕЗЮМЕ
В статията се разглеждат особеностите на крайградските територии и възможностите за тяхното устройствено планиране . Във фокуса на изследването са основните им характеристики- обхват , съдържание , функции , както и подходящите способи за тяхното урегулиране . Проучена е ролята на общите устройствени планове ( ОУП ) при избор на способ за урегулиране на крайградските територии . Избран е конкретен обект на изследване , към който да бъдат приложени устройствени изследвания и решения . Целта е да се илюстрират възможностите на ОУП при избор на способ за устройствено планиране , който следва задължително да се прилага при разработване на Подробни устройствени планове ( ПУП ) на крайградски територии . Формулирани са изводи и препоръки за промени в нормативната уредба и устройствената практика .
Ключови думи : крайградски територии , общ устройствен план , подробен устройствен план , неурегулирани поземлени имоти , нормативна уредба
1 . УВОД . ОБЩИ ПОСТАНОВКИ
Крайградските територии на населените места са зоните , в които обикновено се преплитат много функции , голяма част от които не са намерили място и решение в самата градска територия . От друга страна , това е една особена територия - „ арена ”, в която природната среда ( или природно-антропогенната ) се среща с антропогенната ( населеното място ). Може да се твърди , че тази територия носи особено предизвикателство за изследване , а след това и за планиране , тъй като тя често възпроизвежда нерешените проблеми на града , които неизбежно са в конфликт с околната природа . Темата за нейното планиране , при което оптимално да се съчетават градските и природните елементи , в т . ч . да бъдат балансирани публичните и частните интереси е особено актуална днес . Често за тези територии липсват устройствени планове , или ако са налични , в тях липсва единно устройствено решение за града и неговия „ двор ”, а те функционират в единство . В подобни случаи , чрез решения „ на парче “ или чрез неподходящи устройствени способи временно се разрешават техните нужди , но при всички липсва цялостно планиране на необходимите обекти на техническата , социалната инфраструктура , зелената система и т . н . В този контекст , възниква методическият въпрос : какви са необходимите устройствени мерки , които трябва да се предприемат на двете нива планиране – Общи и подробни устройствени планове , за да се разрешават тези ситуации . И по-конкретно : възможно ли е , и какви по-детайлни насоки за устройство на поземлените имоти за по-ниското ниво на планиране ( ПУП ), може да задава ОУП при планиране на крайградските територии .
2 . ОСОБЕНОСТИ НА КРАЙГРАДСКИТЕ ( СУБУРБАНИЗИРАНИ ) ТЕРИТОРИИ – ДЕФИНИЦИЯ , ОБХВАТ , СЪДЪРЖАНИЕ , ФУНКЦИИ
Преходът на града към природата формира територия , без която градът не би могъл да функционира . Тя има своите особености , които следва да бъдат разграничени и изследвани . В процеса на разрастване на населеното място , могат да се определят две зони на влияние . Едната е зона на функционално влияние , която според големината и значението на града се простира в границата на общината или група общини . Другата е зоната на физическо влияние , която се намира непосредствено до града и също зависи от големината и развитието му . Тя е наричана крайселищна територия , или контактна зона , зона на преход , “ двор на града ”.[ 1 ] Определя се и като преходна зона , или гранична територия между града и селото , която се характеризира със специфични форми на земеползване .[ 9 ] Тази зона край града , в съвременната научна литература се определя с понятието крайградска ( среща се и като полуградска ) територия ( Peri-urban area ). Речникът на СЕМАТ 1 прави опит да обхване и прецизира понятието , като ги определя като територии в преход от чисто селски към градски тип . Тези територии формират едновременно градско-селски характер и могат да се превърнат в такива с напълно градски характер . Крайградските територии са най-често резултат от процеса на
1
Европейска конференция на министрите , отговарящи за териториалното устройство . 34 ГКЗ 3-4 ’ 2024