Списание ГКЗ 1-2'2024 | Page 37

високото потребление . Въпреки че успява да постигне намаление от 16.2 % енергийна интензивност , използваният енергиен ресурс за производство на единица БВП е 3.5 пъти по-висок от средния за ЕС .

Още преди настъпването на новия програмен период в енергийния сектор се наблюдава и второ стремглаво увеличаване на броя на ФТЕЦ и техните мощности , което към днешна дата все още не е достигнало своя пик поради наличието на благоприятни административни и финансови инструменти за реализацията на нови обекти .

2.2 . ФтЕЦ като основен източник на възобновяема енергия за България в енергийната ѝ стратегия

В отговор на изискванията на ЕС , Министерство на енергетиката , съвместно с Министерство на околната среда и водите , разработва Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода 2021 – 2030 г . като продължение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г . Неговите основни цели включват намаляване зависимостта от енергиен внос , с приоритет използване на енергията от ВИ .

България увеличава първоначално заложената цел от 25 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на 27.09 %, като поставя акцент върху производството на енергия от вятърна и слънчева енергия , както и по-широко използване на биомаса . Освен общото потребление , страната трябва да следи и за минималните стойности , които трите основни сектора трябва да постигнат : 30.33 % дял на електрическа енергия , 42.60 % дял на топлинна енергия и енергия за охлаждане , както и поне 14.20 % използвана енергия в транспортния сектор [ 6 ].

Националните цели за действие в областта на енергетиката , засягащи използването на ВЕИ в периода до 2030 г ., предвиждат ръст в изграждането на фотоволтаични централи ( 300 % увеличение на мощностите ) и вятърни централи ( 41 % увеличение ), поради бързо развитие на технологиите и намаляване на инвестициите по реализиране . Тази положителна тенденция обхваща и електрическите централи за биомаса , които се очаква да повишат производството на енергия с 46 %. Производството на електроенергия от вода се очаква да остане постоянно , имайки предвид уязвимостта на водните ресурси и риска от намаляването им в резултат на изменението на климата . Подробните данни , в сравнение със стойностите от 2020 г ., са показани в табл . 1 .

Аналогично на заложените нетни мощности , планираните инвестиции за използване на ВЕИ в електрои топлинната енергия , представени в Таблица 2 и диаграмата към нея дават предимство на фотоволтаичните централи . Посочените стойности за ФтЕЦ през целия период представляват 73 % от общата сума .

Източник : Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г ., 2020 г . [ 6 ]

Предпоставките за откриване на нови и разширяване на съществуващи обекти , за постигане на настоящата национална стратегия , пораждат противоречиви мнения , че освен за намаляване на вредните емисии и постигането на енергийна независимост , производството на енергия от ВИ , особено при изграждането на големи фотоволтаични паркове , може да има неблагоприятно въздействие върху териториалната структура , ландшафтния облик и последващото използване на земеделските земи с основната им функция .

3 . ОСОБЕНОСТИ ПРИ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ НА ФТЕЦ

Изграждането на големи мощности за производство на електроенергия от слънцето предполага използване и на големи площи , най-често избирани в райони със земеделски земи . Конфликтът „ food or fuel ” 41 става валиден и за фотоволтаичните паркове – още преди започването на втория етап на бурно увеличаване на мощностите е поставен въпросът „ как активният процес по реализация на инвестиционни намерения за фотоволтаични паркове се свързва със загуба на ценни земеползвания при промяна на основното предназначение на земеделски земи , в т . ч . обработваеми и висококатегорийни , сред тях и такива при поливни условия “ [ 7 ].

4

„ Храна или гориво “ – дебат , поставящ под въпрос етиката на отклоняването на земята от производство на храна към производство на енергия .

ГКЗ 1-2 ’ 2024 35