ЗЕМЕУСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА ТЕРИТОРИЯТА
ВЛИЯНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ ЗА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ ВЪРХУ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ
Ас . инж . Бисера Иванова , УАСГ 1
SUMMARY
The European Union ’ s green 1 energy policies promote the usage of renewable energy sources ( sun , water , wind , biomass , etc .) and demand a constant increase in their percentage of the final consumption . In this way , they cause intensive realization of investment projects for electricity production . The current paper describes the most common power plants in Bulgaria - Photovoltaic Power Plant ( PPP ), which are directly related to spatial planning , given the Bulgarian legislation . А key example of partial amendment to the master plan is analyzed in order to follow the connection between the implementation of European norms and the principles of spatial planning . As a result of this study several points of conflict regarding territorial planning for PPP are established , which can directly influence sustainable development .
Keywords : policy for green energy , renewable energy sources ( RES ), Photovoltaic Power Plants ( PPP ), spatial planning , sustainable development , master plan
РЕЗЮМЕ
Европейските политики за зелена енергия 2 , насърчаващи използването на енергия от възобновяеми източници ( слънце , вода , вятър , биомаса и др .) и изискващи постоянно увеличаване на нейния процент в крайното потребление , предразполагат бързото реализиране на инвестиционни проекти за производство на електроенергия . В настоящата статия са засегнати найразпространените в България централи за възобновяема енергия – а именно фотоволтаичните централи ( ФтЕЦ ), които имат пряко отношение към териториалното устройство , предвид действащата нормативна уредба . За да се проследи взаимовръзката между изпълнението на европейските норми и принципите на устройственото планиране , е анализиран ключов пример за частично изменение на общ устройствен план ( ОУП ). Като резултат от изследването са посочени конфликтни точки при планирането на територии за ФтЕЦ , които могат да повлияят пряко устойчивото развитие .
Ключови думи : политика за зелена енергия , възобновяеми енергийни източници ( ВЕИ ), фотоволтаични централи ( ФтЕЦ ), териториално устройство , устойчиво развитие , общ устройствен план ( ОУП )
1 . ВЪВЕДЕНИЕ
Един от основните приоритети на Европейския съюз за адаптация към изменението на климата е диверсификация на икономиката и „ зелено “ развитие на предприятията и дейността на работещите [ 11 ]. Използването на енергия от възобновяеми източници се обосновава не само от идеята за намаляване емисиите на парникови газове , но и от намаляването на зависимостта към вноса на енергия . Тези два фактора дават посока на развитие на ВЕИ с все по-висока енергийна и икономическа ефективност , обвързана с децентрализираното производство , което от своя страна поражда силно въздействие както върху земеползването , така и върху планирането на териториите .
Сред разнообразието от възобновяеми енергийни източници ( ВЕИ ) слънчевата енергия е един от найизползваните ресурси в България към днешна дата . Фотоволтаичните електрически централи ( ФтЕЦ ) са сравнително лесни и бързи за изграждане , което ги прави предпочитано инвестиционно намерение за производство на електроенергия от възобновяеми източници . Друго тяхно предимство е свободата при планиране на териториите , в сравнение с изискванията за другите обекти , преобразуващи енергия от вода , вятър или биомаса . Практически , най-големите ограничения за изграждане на фотоволтаични централи са изборът на подходящо изложение и осигуряване на поземлен имот , позволяващ изграждане на електроцентрала за производство на енергия от възобновяеми източници .
2 . ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ФОТОВОЛТАИЧНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ – ФТЕЦ
2.1 . Политики на ЕС за насърчаване изграждането на ФтЕЦ
В изпълнение на споразумението от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата , по-известно като Парижкото споразумение , както и на Европейския зелен пакт , заложените политики насърчават използването на ВЕИ , като задължителната национална цел на България в програмния период до 2020 г . за дела от 16 % използвана енергия от ВЕИ в крайното брутно потребление на енергия е достигната още през 2012 г . Статистическите данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие ( АУЕР ) 3 в периода 2009 – 2012 г . показват пик на изграждането на фотоволтаични системи и увеличаване на мощностите , което бива последвано от рязък спад и малък брой изградени обекти . В края на програмния период ( 2020 г .) достигнатите стойности на ВЕИ в крайния микс електроенергия са 23.32 %. България изпълнява и преизпълнява заложените цели за използване на енергия от ВЕИ , но проблемът остава във
1
Доклад , изнесен на XXXIII Международен симпозиум „ Съвременните технологии , образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области “, 1 - 3 ноември , 2023 г ., гр . София
2
Енергия , произведена от възобновяеми източници .
3
Администрация към Министерство на енергетиката , работеща за повишаване на енергийната ефективност в крайното потребление , както и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници във всички сектори .
34 ГКЗ 1-2 ’ 2024