Списание ГКЗ 1-2' 2026 | Page 54

Табл. 1. Възможни хипотези и ответни решения при прилагане на ПУП по чл. 16 от ЗУТ за държавни имоти

Критерий

Основание държавна собственост за

Приложена регулация( чл. 16, § 22 ЗР ЗУТ)

- Изцяло завършено отчуждително производство( вкл. обезщетяване); или- Реализирана промяна с договор по чл. 15 / 17 ЗУТ( между имоти- частна държавна собственост и частна собствeност на ФЛ, ЮЛ или община) Да, налице е приложена регулация(§ 22, ал. 1, т. 1, б. „ в“ и „ б“)

Възможност за прилагане на чл. 16 ЗУТ

Възможност за редукция на площта на държавния имот или включване на част от него в границите на чужд УПИ

Особености, ако регулационното мероприятие е започнало преди ЗУТ

❌ Недопустимо по принцип- територията вече е обхваната от приложена регулация; Конкретният имот, обхванат от приложната регулация, трябва да бъде изключен от обхвата.

❌ Не – приложената регулация, довела до придобиването на собствеността върху имота или засегнала неговите настоящи граници( конфигурация), изключва повторното му урегулиране с план по чл. 16 от ЗУТ.

Възможна е процедура по чл. 16, ако строежите на обекти на публичната собственост са започнали, вкл. и ако държавата е придобила собствеността( напр. – по реда на ЗТСУ( отм.)), щом право имащите още не са обезщетени.

Неприложена регулация( чл. 16 ЗУТ при държавна собственост без отчуждаване)

Липсва реализирана в цялост отчуждителна процедура, както и липсва извършена процедура с договор по чл. 15 / 17 ЗУТ.

Не, липсват реализирани регулационни мероприятия

- Публична държавна собственост( ако е обявен от закона или от МС за публична държавна собственост, или е предоставен на държавно ведомство за изпълнение на функциите му); или- Частна държавна собственост- ако липсва основание имотът да има статут на публична държавна собственост.

✅ Допустимо— липсват пречки за устройствено планиране по чл. 16 ЗУТ, но с ограничения във връзка с възможността на урегулиране на държавния имот. 1. Ако имотът е публична държавна собственост, площта му не може да бъде редуцирана и реални части от него не могат да бъдат включвани в чужд УПИ. В противен случай актът на ОС би бил нищожен( чл. 21, ал. 6 ЗОС; чл. 7, ал. 1 ЗДС) 2. Ако имотът е частна държавна собственост, площта му не може да се редуцира и реални части от него не могат да бъдат включвани в чужд УПИ( предвид чл. 21, ал. 6 ЗОС), обаче при нарушение на разглежданата забрана актът на ОС би бил само отменяем( унищожим), поради което при липса на своевременно обжалване на плана той влиза в сила и поражда правно действие. Няма пречка.

На база на представените изследвания, удачно предложение за законодателна промяна е да бъде премерено смекчена забраната за разпореждане с държавни имоти по чл. 21, ал. 6 ЗОС чрез промени в чл. 16 ЗУТ:

• Министерският съвет по предложение на общината да извършва преобразуване от публична в частна държавна собственост на поземлен имот, който е заварен като публична държавна собственост( без спрямо него да е имало реализация на действащ или предходен план по отношение на регулацията) и, относно който липсва разпоредба, която да забранява обявяването му за частна държавна собственост;

• да е допустимо намаляване на площта или отнемане на реални части от заварен имот – частна държавна собственост, въз основа на предварително писмено съгласие на МС.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Устройственият способ по чл. 16 ЗУТ е инструмент, с последици върху вещноправната сфера, като неговото прилагане води до промяна на граници, местоположение и площ на поземлените имоти, но без да се засяга самото право на собственост – освен в случаите, в които части от имоти се отстъпват за публични нужди. Основният принцип е, че урегулираните поземлени имоти се отреждат не за конкретно лице, а за съществуващ недвижим имот, независимо от данните в помощните материали и административните актове.

При наличие на имоти – държавна собственост – приложимостта на чл. 16 ЗУТ зависи от това дали са били реализирани регулационни мероприятия по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ. Ако такива са налице, те изключват възможността за ново урегулиране чрез чл. 16

52 ГКЗ 1-2’ 2026