Тези актове не представляват „ регулационни мероприятия“ по смисъла на чл. 16, ал. 1 вр. § 22 ЗР ЗУТ и не препятстват прилагането на чл. 16 ЗУТ. Пречка възниква единствено относно възможността за редукция на площта или промяна на границите на имота, тъй като по чл. 21, ал. 6 ЗОС имоти – държавна собственост, не могат да бъдат отчуждавани в полза на общината.
Оттук следва, че нито имоти – публична, нито – частна държавна собственост, могат да бъдат прехвърляни чрез ПУП в полза на общината или на частни лица. Ако с одобрен ПУП по чл. 16 ЗУТ се предвиди редукция на публичен държавен имот, актът би бил нищожен, тъй като е постановен извън предпоставките на чл. 21, ал. 6 ЗОС и чл. 7, ал. 1 ЗДС(„ имотите – публична държавна собственост, не могат да бъдат предмет на разпореждане“).
Възможност за промяна на границите би съществувала само при частна държавна собственост, и то при изрично предварително съгласие на държавата. В противен случай актът би бил отменяем, но не и нищожен. Ако държавата не обжалва одобрения ПУП, той влиза в сила и поражда правните си последици, като мълчаливото ѝ поведение може да се тълкува като съгласие. Съгласно горното, наличието на имот – публична държавна собственост, не възпрепятства предприемането на процедура по чл. 16 ЗУТ, но изключва възможността за редукция или промяна на площта му.
Обобщено възможните хипотези и ответните решения и действия са представени в табл. 1.
Графично преобразуването на собствеността и на начина на трайно ползване( НТП) след прилагане на чл. 16 от ЗУТ са представени на фиг. 3 и 4.
Фиг. 3. Преобразуване на собствеността 1 след прилагане на чл. 16 от ЗУТ
Фиг. 4. Преобразуване на НТП след прилагане на чл. 16 от ЗУТ
1
Информацията за собственост на част от поземлените имоти е променена от официалния източник, за нуждите на доклада.
ГКЗ 1-2’ 2026 51