Това означава, че собствеността преминава към общината независимо от това кой е бил предишният собственик и без да се запазват каквито и да е противопоставими вещни права на трети лица върху тези части. В този смисъл, не само частите, които преминават в собственост на общината, но и онези, които по силата на плана се включват в границите на новообразувани УПИ, принадлежащи на други лица, се считат за придобити „ без вещни тежести“, тоест свободни от предходни вещни права.
Регулационните линии по плана по чл. 16 ЗУТ с влизането му в сила стават и кадастрални граници и собствеността в новите граници се придобива от деня на влизане в сила на акта на общинския съвет за одобряване на ПУП [ 2 ], [ 8 ].
Съгласно чл. 21, ал. 7 от Закон за общинската собственост( ЗОС), подробните устройствени планове, с които терени – частна собственост, се отреждат за строителство на обекти на публичната собственост, винаги се одобряват с решение на общинския съвет( ОС), независимо от териториалния им обхват, освен при проектиране на задънени улици. Такъв план е и този, процедиран по правилата на чл. 16 ЗУТ. Решението на ОС за одобряването му съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ се съобщава чрез публикуване на обявление за него в „ Държавен вестник“, откогато по отношение на всички заинтересовани тече срокът за оспорването му [ 3 ].
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 16 ОТ ЗУТ, СПОРЕД ВИДА НА СОБСТВЕНОСТ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ
Незабавните гражданскоправни последици на плана по чл. 16 ЗУТ поставят проблема, дали наличието на заварени поземлени имоти – държавна собственост, се отразява по принцип върху възможността за използване на устройствения способ по чл. 16 ЗУТ и дали такива имоти могат да бъдат подложени на редукция и промяна на местоположението.
Правни проблеми, свързани с приложимостта на устройствения способ по чл. 16 ЗУТ при наличие на имоти – държавна собственост, в границите на регулираната територия. Правно значение на наличието на по-рано реализирани регулационни мероприятия, довели до възникването на правото на държавна собственост
Процедурата по чл. 16 ЗУТ е допустима само при липса на реализирани регулационни мероприятия по действащ или предходен устройствен план. При наличие на дори частично приложена регулация, ПУП по чл. 16 е недопустим, поради което в практиката имоти, засегнати от вече приложена регулация, обичайно се изключват от обхвата на плана както при допускането, така и при одобряването му.
Съгласно § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ, прилагане на плана по отношение на регулацията е налице:
• с влизането в сила на ПУП по чл. 16 ЗУТ;
• със сключването на окончателни договори за прехвърляне на собственост;
• с обезщетяването на право имащите по отчуждителното производство.
Оттук следва, че наличието на имот – държавна собственост, придобит без реализирани в цялост регулационни мероприятия по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1
ЗР ЗУТ, не препятства прилагането на процедурата по чл. 16 ЗУТ и не налага изключването му от обхвата на плана. Обикновено публичната държавна собственост възниква в резултат на отчуждително производство, а в по-редки случаи – след първоначално придобиване като частна държавна собственост, впоследствие обявена за публична с акт на МС или със закон.
При съобразяване с дефиницията на „ приложена регулация“(§ 22, ал. 1, т. 1, б. „ в“ ЗР ЗУТ), „ прилагането“ следва да се свързва не с момента на придобиване на собствеността, а с окончателното обезщетяване на правоимащите лица по отчуждителното производство [ 1 ]. Следователно, „ приложена регулация“ по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е налице само при изцяло завършено отчуждително производство. Дори когато строителството е започнало преди пълното обезщетяване на бившите собственици – напр. при режима на отменения ЗТСУ – това не изключва допустимостта на процедура по чл. 16 ЗУТ, стига планът да отчита местоположението на законните строежи( арг. от чл. 125, ал. 5 ЗУТ) [ 3, с. 85 – 87 ].
В обобщение, ако преди изработването на ПУП по чл. 16 ЗУТ са проведени напълно завършени отчуждителнообезщетителни процедури, довели до възникване на публична държавна собственост е налице реализирана регулация, която изключва прилагането на чл. 16. Аналогично, ако по реда на чл. 15, ал. 3 или чл. 17, ал. 3 ЗУТ е сключен предварителен договор и последвал окончателен договор за прехвърляне на реална част, то също представлява прилагане на плана.
Затова откриването на процедура по чл. 16 ЗУТ е допустимо само ако имотите, по отношение на които вече има реализирани регулационни или отчуждителни мероприятия, са изрично изключени от обхвата на плана с акта за допускане и решението за одобряване на ПУП.
Удачно предложение за законодателна промяна е въвеждането на изрична нова алинея в текста на чл. 16 ЗУТ, по силата на която:
• когато в обхвата на територията – обект на урегулиране са реализирани регулационни мероприятия да се допуска участие на имоти с незначително приложена регулация, но със изричното писмено съгласие на собствениците;
• в тези случаи следва да се отчита вече реализираният процент на отчуждение и да се допуска понисък коефициент на редукция спрямо другите имоти в обхвата( за които не е имало реализация на регулационни мероприятия).
Правни проблеми във връзка с приложимостта на ПУП по чл. 16 ЗУТ при наличие на имот – държавна собственост
Когато държавата придобие имот на основание, различно от осъществена отчуждително-обезщетителна процедура или договор по чл. 15, ал. 4 вр. ал. 3, респ. чл. 17, ал. 4 вр. ал. 2 – 3 ЗУТ, не е налице прилагане на устройствен план по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ. Следователно липсва пречка впоследствие да се изготви ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ, включително и по отношение на имот – частна държавна собственост. Наличието на такъв имот не изключва правното действие на способа, тъй като предпоставка за прилагането му е именно отсъствието на реализирани регулационни мероприятия. Същото се отнася, и когато имотът първоначално е бил частна държавна собственост, но впоследствие е обявен за публична с акт на Министерския съвет или със закон.
50 ГКЗ 1-2’ 2026