ДЕЙСТВАЩИ НОРМАТИВНИ УСЛОВИЯ И ПРАКТИКА
Законът за държавната собственост( ЗДС) в чл. 2 ясно определя имотите, които представляват изключителна държавна собственост, публична държавна собственост и частна държавна собственост. Публична държавна собственост са: 1. подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон за изключителна държавна собственост;
2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;
3. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
4. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;
5. урегулираните поземлени имоти, отредени за граничните контролно-пропускателни пунктове, и сградите, построени върху тях.
Частна държавна собственост са всички други имоти- държавна собственост. ЗДС 1 постановява и как те могат да преобразуват своята собственост:
• имоти и вещи – публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество, се обявяват за имоти и вещи- частна държавна собственост, с решение на Министерския съвет;
• имоти и вещи – частна държавна собственост, се обявява за имоти и вещи- публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет;
• обектите и имотите – изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за частна държавна собственост.
В своите норми, ЗДС еднозначно определя, че държавните имоти – публична собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане2. В някои случаи и условия, определени със закон, с решение на Министерския съвет, се допуска върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за: изграждане на национален обект; трайно задоволяване на обществени потребности и изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура3. Следва да се отбележи, че ограничените вещни права не могат да се учредяват върху имоти – публична държавна собственост, свързани с националната сигурност и отбраната на страната4.
ОТРАЖЕНИЕ НА ПЛАНА ПО ЧЛ. 16 ЗУТ ВЪРХУ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ДРУГИТЕ ВЕЩНИ ПРАВА
Разглеждането на проблема за приложимостта на устройствения способ по чл. 16 ЗУТ, в зависимост от вида на собственост, предполага най-напред да бъдат очертани принципните( общоприсъщите) материалноправни последици на устройствения способ по чл. 16 ЗУТ.
С плана по чл. 16 ЗУТ поначало не се променят правата на собственост на поземлените имоти, а единствено местоположението, границите и площта им.
При урегулиране на територията или на обособена нейна част чрез подробен устройствен план( ПУП) по чл. 16 ЗУТ, действителният собственик и съответно действителните титуляри на ограничените вещни и обезпечителните права върху съответния дотогава съществувал неурегулиран( или с неприложена предходна регулация) поземлен имот стават винаги и във всички случаи титуляри на еквивалентно по вид и съдържание вещно, или обезпечително право върху новообразувания УПИ, който се отрежда за съответния поземлен имот, дори името на действителния правоимащ да не е фигурирало( да не е било вписано) в кръга на правоимащите лица в помощните материали към плана по чл. 16 ЗУТ, в информационните масиви, използвани в производството по одобряването му и в неговата графична, или текстова текст. В т. ч. дори същият( действителният собственик или носител на друго право) да не е бил конституиран от формално правно гледище като страна в производството по чл. 16 от ЗУТ.
Този, на когото действително принадлежи съответното субективно материално право( на собственост или друго) върху заварения от плана по чл. 16 ЗУТ поземлен имот, придобива еквивалентно по вид и съдържание субективно материално право върху образувания с плана УПИ, отреден за съответния заварен поземлен имот. Това е без оглед на това, кое лице е било вписано като собственик на заварения поземлен имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти, в удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания, в разписните списъци към действащ или предходен кадастрален план, или регулационен план и в другите информационни масиви, и информационни източници, използвани за индивидуализиране на правоимащите лица.
Един от основните принципи в устройственото планиране, че урегулираните поземлени имоти се отреждат за съответен съществуващ( заварен) поземлен имот, а не за лица( за собственици), и че правните последици на актовете за устройство на територията, включително и на тези по чл. 16 ЗУТ, винаги рефлектират върху правната сфера на действителния правоимащ, дори в текстовата или графична част на акта за одобряване на плана, или в помощните материали на основата, на които е проведена процедура по чл. 16 ЗУТ, да се е съдържала непълнота или неточност при индивидуализацията на правоимащите лица. Т. е. дори да има грешка или липса на информация за собствениците в графичната или текстовата част, правният ефект на плана остава. Предвиждането на чл. 214, т. 1 ЗУТ, постановява, че актовете за устройство на територията са обжалваеми от всяко физическо или юридическо лице, чиято правна сфера е засегната от акта, дори името му да не фигурира в текста на самия индивидуален административен акт.
ПУП, изработен по реда на чл. 16 от ЗУТ, има правопогасяващо действие по отношение на досегашните права на собствениците само върху онези части от съществуващите поземлени имоти, които с плана са включени в границите на новообразуван урегулиран поземлен имот, предназначен за друго лице, или които се предоставят в собственост на общината за реализиране на нейни публични строителни обекти, съгласно ал. 1 на същия член. Законът изрично посочва, че общината придобива тези предоставени ѝ части „ без вещни тежести“.
1 чл. 6 ЗДС
2 чл. 7, ал. 1 ЗДС
3 чл. 7, ал. 5 ЗДС
4 чл. 7, ал. 6 ЗДС ГКЗ 1-2’ 2026 49