УСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА ТЕРИТОРИИТЕ ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ В ПЛАНОВЕTE ЗА ПЪРВА РЕГУЛАЦИЯ
Доц. д-р инж. Надежда Ярловска, УАСГ Атанас Додов, УНСС
SUMMARY
The current report explores the impact of the plans for the first regulation( Art. 16 of the Spatial Planning Law) on the ownership rights of the landed properties. The focus of the study is on some planning and legislative problems in the transformation of ownership of state land properties. The current legislation and its implementation have been analysed to propose specific guidelines for regulating state properties in this regard. Conclusions and recommendations for changes in the legislation and planning practice have been formulated.
Keywords: spatial development plan, first regulation, state property, legislation.
РЕЗЮМЕ
Настоящата статия изследва отражението на плановете за първа регулация( чл. 16 от Закона за устройство на територията( ЗУТ)) върху имоти, представляващи държавна собственост. Във фокуса на изследването са някои устройствени и правни проблеми при преобразуването на държавната собственост. Анализирано е действащото законодателство и неговото приложение, с цел да се предложат конкретни насоки при урегулирането на поземлени имоти( УПИ) – частна държавна и публична държавна собственост по този ред. Формулирани са изводи и препоръки за промени в нормативната уредба и устройствена практика.
Ключови думи: подробен устройствен план, първа регулация, държавна собственост, нормативна уредба.
ВЪВЕДЕНИЕ
Законът за устройство на територията в нормите на чл. 16 определя един от способите за урегулиране на територии с неурегулирани поземлени имоти или територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. С неговото приложение се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. На всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот( имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. До имуществено ощетяване на собствениците не се стига, тъй като урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Способът позволява и оптимално преструктуриране на планираните територии чрез окрупняване( комасиране) на имотите на един собственик на едно място. Допустимо е и образуване на съсобствен УПИ на различни лица.
В териториите, за които е приложим способът по чл. 16 ЗУТ, обикновено са налице и двете форми на собственост: частна и публична, но нерядко са налични поземлени имоти с неустановена собственост( фиг. 1 и фиг. 2).
В разпоредбите на чл. 16 и в ЗУТ няма конкретни насоки за това какъв вид собственост може или не може да бъде урегулирана съобразно неговите правила. За държавната собственост те могат да бъдат открити в Закона за държавната собственост, Закона за собствеността, както и в други нормативни актове. Техните постановки изискват задълбочен прочит, коментари и конкретни насоки към възложителите, проектантите и въвлечените страни в устройствения процес, тъй като често се установява разнопосочна практика.
Фиг. 1. Схема на разпределението на |
Фиг. 2. Схема на разпределението на |
собствеността в район „ Красно село“ – |
собствеността във в. з. Горна баня, |
Столична община [ 7 ] |
Столична община-фрагмент [ 9 ] |
48 ГКЗ 1-2’ 2026