Общата площ на проучените райони в Черно море и в крайбрежните езера, включително тези, изпълнявани съвместно с партньорски организации, надхвърля 2800 km ², картографирани чрез детайлно и свръхдетайлно сканиране с хидрографски и геофизични методи( фиг. 5).
Към настоящата статистика са включени площите, проучени в рамките на най-големия морски археологически проект MAP Black Sea, както и зони, изследвани в партньорство с Института по океанология – БАН, Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН и Националния археологически институт с музей – БАН.
От 2024 г. ЦПА, в партньорство с регионални музеи, осъществява и изследвания във вътрешните сладководни басейни на страната, като към момента основният интерес е насочен към поречието на р. Дунав.
От 2025 г. ЦПА разширява дейността си и с участие в международни експедиции извън черноморския регион. През същата година е проведена мащабна мисия в Хърватия, а за 2026 г. са в процес на подготовка експедиции в Малта и повторно в Хърватия.
Центърът получава все по-често покани за участие в международни научни издирвателни и изследователски проекти.
Фиг. 5. Площно покритие на изпълнени проекти от ЦПА самостоятелно и в партньорство
Въз основа на натрупания опит и високотехнологичното оборудване, екипът на ЦПА в партньорство с научни институти и частни фирми участва и в редица изследвания с инженерна и екологична насоченост, включително:
• проучвания в зоната на НАТУРА 2000 около гр. Созопол( с ИБЕИ – БАН), [ 7 ];
• предпроектни проучвания на корабни канали 1 и 2 във Варненските езера( 2019), свързани с удълбочаването им;
• изследване на езерото Сребърна( 2020);
• субстратно трасиране в района пред нос Маслен нос( с ИБЕИ – БАН).
Общият брой експедиции по вода през последните над 10 години надхвърля 130, като по-голямата част са с археологическа насоченост. Благодарение на високата детайлност на събраните данни, резултатите често се използват успешно и за инженерно-проектни цели.
Методологично, практиката на ЦПА включва цялостно прилагане на хидрографските и геофизичните методи. Това осигурява възможност обработката, представянето и съхраняването на данните да не се ограничават единствено до батиметрични резултати. Често се изграждат комплексни модели, включващи:
• субстратни характеристики на дъното;
• ортофотограметрични изображения на открити археологически обекти;
• резултати от магнитометрични сканирания;
• резултати от електросъпротивителни методи на проучване;
• резултати и данни от поддънен профилограф.
Тези интегрирани модели позволяват създаване на прогнозни анализи за потенциални райони на обитаване в миналото и наличие на археологически структури [ 19 ].
Друг ключов аспект е свръхдетайлният режим на придобиване на данни, при който например теренните модели при определени обстоятелства са с резолюция под 10 – 20 cm( фиг. 6). Геофизичните данни също се събират с висока гъстота— поддънният профилограф работи с хоризонтална резолюция под 10 cm, а магнитните измервания се извършват по профили на 5 – 10 m интервал – значително по-детайлно от стандартните инженерни практики. Причината за тази свръхдетайлност е малкият размер на много от археологическите обекти.
ГКЗ 1-2’ 2026 43