Фиг. 6. Свръх детайлен теренен модел измерен с многолъчев ехолот с разделителна способност 20х20 cm
През последните 10 години ЦПА успешно внедрява в практиката си различни типове фотограметрия както на въздушни [ 20 ], така и на подводни платформи. Способността да се прилагат различни видове фотограметрични технологии значително повишава детайлността при документирането на подводни археологически обекти и подобрява пространствената интерпретация, а често това е и единствената възможна технология за документиране в цялост на обекти на голяма дълбочина и при ниска видимост. Докато хидрографските и геофизичните методи се използват основно за локализиране и картографиране на подводни обекти, фотограметрията служи за тяхното високодетайлно документиране в последващ етап на работа( фиг. 7).
геоелектрика, батиметрия) и геоложки данни [ 13 ], [ 14 ], [ 15 ], [ 16 ], [ 17 ].
Пионерски проект реализиран между 2008 и 2013 г. е „ Прогнозно моделиране за идентифициране на праисторически селища по южното българско Черноморие“, фиг. 8. При него за пръв път в България е изпълнено въздушно батиметрично лидарно сканиране на ивица от 100 km 2. Максималната измерена дълбочина е около 22 m. Генерираният дигитален теренен модел е с пиксели от 1 m 2 за земята и 25 m 2 за морското дъно. Използването на батиметричен лидар и прогнозно моделиране са пионерски не само в българската, но и в световната подводна археологическа практика [ 12 ], [ 18 ].
През 2014 г. ЦПА реализира първото мащабно свръхдетайлно сканиране и изследване с комплекс от геофизични и хидрографски методи в българската акватория на Черно море – проектното трасе с ширина над 1 km на нереализирания тръбопровод „ Южен поток“ в 12- милната зона [ 1 ]. При този проект са приложени съвместно батиметрично заснемане с многолъчев ехолот, със странично сканиращ сонар, поддънен параметричен профилограф, магнитометър и електросъпротивителна система. Проекта е стратегически за ЦПА и пионерски по своята същност, тъй като е първия проект, при който се прилага свръх детайлен набор на комплексни данни едновременно, и ЦПА се утвърждава като капацитет да провежда мащабни проекти с археологическа насоченост в региона. С проекта ЦПА въвежда и практиката да бъдат използвани индустриални стандарти при набора и обработката на получените данни.
Фиг. 7. Фотограметричен модел( фото мозайка) на потънал кораб с водни колела в района на гр. Созопол, 2025 г.
Историята на морските хидрографски, геофизични и дистанционни проучвания на ЦПА обхваща десетки проекти. Първите експериментални опити са проведени съвместно с Лабораторията по археометрия към Институт по Тракология на БАН в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. В залива при устието на р. Ропотамо и в Южния Китенски залив са осъществени пионерски в подводната археология геомагнитни проучвания с подводна геомагнитна глава. В залива при р. Ропотамо е установена и картирана геомагнитна аномалия – пристанищна акумулация от артефакти, основно керамика. От тогава датират и опитите за изграждане на палеогеографски реконструкции на залети от морето ландшафти за различни райони на Българското Черноморие, базиращи се на анализ на придобита геофизична информация( магнитометрия, сонарно сканиране,
Фиг. 8. Широко обхватен теренен модел получен от лидарно облитане, 2008 – 2013 г.
44 ГКЗ 1-2’ 2026