Фиг. 2. 4D среда за комплексно представяне на резултати от различни методи за проучване ПРАКТИКА И ОПИТ
Пространственото разпределение на дейностите, свързани с прилагането на дистанционни недеструктивни изследвания, обхваща практически цялото Българско Черноморско крайбрежие. Усилията са съсредоточени предимно в зони с висок археологически потенциал, но значителен брой райони са проучени и във връзка с проявен инвестиционен интерес.
Най-висока концентрация на проучени площи се наблюдава по южното Черноморие – от Несебърския полуостров до гр. Ахтопол – където почти всички известни археологически обекти или потенциални зони са изследвани. Тук общото покритие на крайбрежната ивица до 20 m дълбочина надхвърля 60 %( фиг. 3). Хидрографските и геофизичните данни от тези райони са със свръхвисока детайлност, което значително увеличава тяхната научна стойност.
За редица мащабни райони е постигнато плътно покритие до 20 – 35 m дълбочина, включително:
• района от гр. Несебър до гр. Ахелой;
• зоната от гр. Черноморец – залив Вромос, до устието на р. Ропотамо и нос Св. Димитър;
• районите при гр. Приморско( н. Кюприя) – към в. с. Лозенец.
В северната част на българското Черноморие покритието към момента е по-малко по площ, но не помалко съществено като археологически принос( фиг. 4). Дейностите са концентрирани в ключови райони, включително:
• Варненско и Белославско езера, [ 10 ];
• крайбрежието в района на Каварна;
• езерото Дуранкулак [ 6 ] и прилежащата морска зона.
Фиг. 3. Постигнато покритие по южното Черноморие
Фиг. 4. Постигнато покритие по северното Черноморие
42 ГКЗ 1-2’ 2026