ЗЕМЕУСТРОЙСТВО И ЗАЩИТА НА ТЕРИТОРИЯТА
МОНИТОРИНГ НА ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ, СЪГЛАСНО НАЦИОНАЛНИ И СВЕТОВНИ ДИРЕКТИВИ
Инж. Елия Стоянова, докторант, УАСГ
SUMMARY
This article examines the methods and strategies for monitoring natural disasters in Bulgaria, in line with national, European, and international directives and frameworks. The key documents and laws that cover the main objectives of disaster monitoring, including early detection, risk assessment, and coordination for effective response, are discussed. The article emphasizes the applications of remote sensing and GIS in the presented documents. Various systems for rapid response to disasters and accidents are also presented, which can be activated by the state and used in emergencies to assist in managing the disasters that have occurred.
Keywords: natural disasters, directives, Sendai Framework, INSPIRE, GIS, remote sensing.
РЕЗЮМЕ
В тази статия се разглеждат методите и стратегиите за мониторинг на природни бедствия в България, съобразени както с националните и европейските, така и с международните директиви и рамки. Засегнати са ключовите документи и закони, които обхващат основните цели на мониторинга на бедствия, като включват ранно откриване, оценка на риска и координация за ефективна реакция. Статията акцентира на приложенията на дистанционните изследвания и ГИС в представените документи. Представени са и различни системи за бързо реагиране при бедствия и аварии, които могат да се активират от държавата и да се използват при извънредни ситуации, за да се подпомогне управлението на възникналите бедствия.
Ключови думи: природни бедствия, директиви, Sendai Framework, INSPIRE, ГИС, дистанционни изследвания.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Мониторингът на природните бедствия е критичен компонент от намаляването на риска от бедствия и реагирането при извънредни ситуации, особено след като честотата и интензивността на тези събития продължават да нарастват в световен мащаб. В България национални и международни директиви предоставят рамки и протоколи, насочени към повишаване на устойчивостта към природни бедствия. Тези насоки подчертават значението на навременното събиране на данни, оценката на риска и наблюдението в реално време, което позволява на властите да се подготвят и смекчат въздействието на бедствия като земетресения, наводнения, пожари и свлачища. Тази статия проучва стратегиите и технологиите, описани в българските, европейските и в международните директиви, като разглежда как тези политики имат за цел да защитят живота, инфраструктурата и природните ресурси. Като сравняваме националните рамки с глобалните стандарти, можем да разберем по-добре как страни като България могат да се приведат и да се възползват от от най-добрите международни практики, за да засилят своите способности за наблюдение на бедствия и да реагират ефективно на потенциални кризи.
2. ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ
За целите на изследванието основните документи, приети и използвани в България, са разделени на три основни групи: на общинско ниво, на областно ниво и на национално ниво.
2.1. Общинско ниво
Основният документ на общинско ниво, свързан с мониторинга на бедствия, е“ План за защита при бедствия на община ….”. Той е свързан с предоставяне на възможност за ефикасно и ефективно управление на опасностите и рисковете чрез координиран подход. Тези планове за бедствия се съставят в съответнствие с Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия( НСНРБ). Част от целите, които участват в тях включват:
• Определяне на опасностите и рисковете от бедствия, както и мерките за тяхното предотвратяване;
• Намаляване на рисковете от природни опасности и такива, причинени от човека, по разходно-ефективен начин;
• Насърчаване на съвместното планиране и действия за защита при бедствия между отделните институции / ведомства и общности;
• Създаване и укрепване на взаимодействието и координацията в партньорството между организациите, ведомствата, институциите, съставните части на единната спасителна система( ЕСС);
• Свеждане до минимум неблагоприятното въздействие на опасностите върху човешкия живот, социалната и икономическата структура на общности, инфраструктура, собственост и природната среда;
• Създаване на способности за реагиране и възстановяване от природни бедствия.
Фиг. 1. Кризисни центрове в Столична община [ 1 ]
44 ГКЗ 1-2’ 2025