След като картата е геореферирана следва векторизация и създаване на графични елементи( като пътища, граници, реки) във векторни слоеве от данни за по-нататъшен анализ. За всеки нов елемент, след изчертаване на формата, се въвежда атрибутна информация( напр. име, тип, ID). В атрибутните данни се добавят и редактират полета за всяка допълнителна информация, като категория, площ и дължина. Използва се допълнителен модул за проверка на топологията, за да се провери за припокривания, пропуски или грешки във векторните данни. След като картата бъде дигитализирана и геореферирана, може да се извършват различни пространствени анализи. Дигитализираните карти могат да бъдат експортирани в различни формати, като SHP, GeoJSON или KML за използване в други ГИС приложения.
В резултат на автоматизираната обработка и класификация се получават обработено цифрово изображение и / или цифрова карта( фиг. 10), която може да се използва за анализ и вземане на решения в различни области като горско стопанство.
Фиг. 10. Цифрова карта на територията на РДГ – Бургас
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резултатите от автоматизираната компютърна класификация могат значително да подобрят ефективността и устойчивото управление на горските територии. С помощта на съвременните технологии от дистанционните методи и ГИС се улеснява събирането и анализа на данните, което води до по-добро стопанисване на горските ресурси и опазване на околната среда. Използването на многоканални спътникови изображения има своето място в организацията, планирането и управлението на горското стопанство. Автоматизираната компютърна класификация чрез системите за обработка на аеро- и спътникови изображения, позволява едновременен анализ на различни типове данни, отнасящи се за един и същ обект – както растерни, така и векторни. Анализът на данните и тематичното картографиране в среда на ГИС са предпоставка за подобро управление на горските ресурси, интерпретация на получените резултати и моделиране на процеси и явления в горските територии.
ЛИТЕРАТУРА
1. Асенова М., Геоинформационни подходи и решения в приложението на ГИС за горски територии, Изд. Интел Ентранс, София, 2023, ISBN: 978-619-7703- 45-0, 136
2. Тепелиев, Ю., В. Димитров, С. Рашков, Географски информационни системи, Изд. къща при ЛТУ, София, 2016, ISBN 978-954-332-052-3,163
3. Тепелиев Ю., Р. Колева, М. Асенова. Учебник по Фотограметрия и дистанционни методи. Изд. къща при ЛТУ – София, 2018, ISBN 978-954-332-166-7, 279
4. Тепелиев Ю., Р. Колева, М. Асенова, Ръководство за упражнения по Фотограметрия и дистанционни методи. Изд. къща при ЛТУ – София, 2013, ISBN 978-954-332-100-1, 172
5. Huisman O., Rolf A. De Bay. Principals of Geographic information systems. 2009, ITC, Enschede, The Netherlands ISBN 978 – 90 – 6164 – 269 – 5 ITC, Enschede, The Netherlands, ISSN 1567 – 5777 ITC Educational Textbook Series, p. 241 6. https:// burgas. iag. bg / 7. https:// nsi. bg / bg / content.
РЕЦЕНЗЕНТ: ПРОФ. Д-Р ИНЖ. МАРИЯ АСЕНОВА АДРЕС НА АВТОРИТЕ
1. Доц. д-р инж. Радка Колева r _ koleva @ ltu. bg
2. Ас. инж. Станимира Стоянова stoyanova. stanimira @ ltu. bg
Лесотехнически университет- София
ГКЗ 1-2’ 2025 43