какви успехи имат тези усилия на политиците( при използване на колосални средства!) за спирането на климатичните колебания? Същите нулеви резултати ще има, ако се опитаме да спрем въртенето на Земята около Слънцето или да отдалечим нашата планета на поголямо разстояние от Слънцето, макар че за това има( луди) идеи!“ [ 11 ]. Той посочва още, че всички фактори, които влияят върху климата на Земята, не се проявяват еднозначно и едновременно, а оказват сложни взаимодействия и като вследствие се формират различни климати. „ Всъщност това е един фундаментален въпрос в климатологията – за така наречената неединственост на климата.“ Много учени се опитват да намерят отговор на този въпрос. Сред тях се откроява американският метеоролог Едуард Нортън Лоренц, който е сред основателите на съвременната динамична метеорология. Неговият труд „ Детерминирано непериодично поведение“ се счита за основополагащ в теорията на хаоса. Лоренц достига до своите идеи за хаоса по време на математическото моделиране на глобалното метеорологично време. Според него климатът на Земята не може да бъде единединствен за дълги периоди и образно обяснява, че метеорологичното време е „ динамична система с пет милиона променливи“. Лоренц заявява, че „ климатичната система е чувствителна и към малки пертурбации( изменения), и че тази чувствителност може да бъде даже по-висока, отколкото ни внушават моделите. В подкрепа на това се явява метафоричният израз „ Ефект на пеперудата“ [ 11 ]. В това отношение трябва да се отбележат приносите на българския учен акад. Стойчо Панчев в теорията на хаоса и динамиката на метеорологическите процеси. Академик Тодор Николов обобщава, че „ В реалността, в която живеем и наблюдаваме климатични промени с тревожни тенденции, като глобалното затопляне, единственият разумен изход остава по-дълбоко опознаване на закономерностите в глобалните колебания на климатите в историята на Земята. Внушаването, че можем да спрем сегашната тенденция към леко повишение на температурите на Земята е наивно. А това се втълпява на хората от поредица личности, които нямат нищо общо с науката.“ „ Ако е позволено да се помолим: нека да спрат спекулациите поне за началото на глобалното затопляне – науката е показала и доказала, че този процес започва в началото на холоцена, т. е. преди 12 000 – 10 000 г. Тази тенденция продължава и до днес и това е ход на естествен процес. Неоспоримо е обаче влиянието на човека върху този процес. Той допълва, че за преодоляване на основните трудности, свързани с КП и състоянието на природата са необходими съвременни познания както в хуманитарните, така и за природните науки. „ Само така могат да се преодолеят заблуждения и предразсъдъци, защото обикновено хората, по израза на Монтен, вярват на това, което познават най-малко.“ [ 11 ].
В [ 1 ] авторът на доклада анализира математическия модел на КП на Чолакян, който показва геометрична прогресия в нарастването на климатичните катастрофи, които може да доведат до гибелта на човечеството през близките години. Той изтъква, че в неговите обръщения истината за климатичните изменения се разкрива за първи път на широката общественост и с огромна загриженост заявява: „ Нашата планета е на ръба на самоунищожението и на човечеството му остават само няколко години, за да предотврати предстоящата катастрофа.“ Според Чолакян последиците от грешни модели и тенденциозни, или комерсиално ориентирани предположения на някои учени може да се окажат не само негативни в социално-икономическо отношение, но и катастрофални за съдбата на човечеството. Всеки жител на земята има право да знае на какво се дължат тревожните климатични промени, какви са шансовете и как реално човечеството може да се спаси. В своите обръщения [ 4 ], [ 5 ], [ 6 ], [ 7 ] той буквално бие тревога, разкривайки за първи път пред широката общественост истинските и шокиращи причини за негативните климатични изменения и аномалии, които ескалират в световен мащаб. Чолакян изтъква, че те се дължат на цикличните въздействия на космическа енергия през период от 12000 и 24000 г. върху Земята( заради които сега постъпва все по-голямо количество космическа енергия), на състоянието на „ имунната система на Земята“( което не е никак добро) и защото Световният океан вече не може да изпълнява своята функция на естествен „ климатик“ и спира да охлажда земните недра( тъй като е пълен с микропластмасови отпадъци и други отровни вещества) и като следствие се натрупва голямо количество ендогенна енергия, и т. н. Той предупреждава „ нашите океани са загубили способността си да функционират като компенсаторен и охлаждащ механизъм“ и „ нашата планета е на ръба на самоунищожението, а на човечеството му остават само няколко години, за да предотврати тази предстояща катастрофа“, и „ Ние, хората, сме започнали война срещу океаните. Ние
91