Фиг. 4. Аномални валежи в Европа: а) 2000 – 2004 г., б) 2019 – 2023 г. Източник: Европейска база данни за опасни климатични явления( ESWD)
Абсолютен рекорд на покачването на температурите на океанската повърхност за цялата история на наблюденията бе регистриран през 2023 г.( фиг. 5). Още по-обезпокояващ е фактът, че през настоящата 2024 г. температурата вече надхвърли всички рекорди на 2023 г.
Фиг. 5. Най-високата температура на океана, регистрирана някога. Среднодневна температура на повърхността на океана, 1981 – 2024 г. Източник на данните: Dataset NOAA OISST V2.1 | Image Credit: ClimateReanalyzer. org, Climate Change Institute, University of Maine, Dataset. NOAA OISS
3. МОДЕЛИ НА КП И РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ФДМ
Въз основа на ФДМ и многобройни други научни изследвания понастоящем е натрупана ценна информация, разкриваща реалното състояние на климата. Съвременните ГИС се явяват оптимална среда за нейното съхранение, натрупване и актуализиране. Тези данни са безценни за създаването на различни модели и прогнозни оценки за изменението на климата.
Така например, през 20-те години на XX век сръбският учен Милутин Миланкович разработва теория, според която основните климатични промени се дължат на слънчевото лъчение, което достига до Земята и зависи от орбиталните фактори: ексцентрицитет на земната орбита( 0,0167) с период на изменение 92 000 г.; наклон на земната ос( 23,45 °) с период 41 000 г.; прецесия( преместване на пролетната равноденствена точка) с период 21 000 г. Тези фактори предизвикват ледниковите периоди, както и затоплянето на климата на Земята. За демонстрация на съчетаването на тези фактори Миланкович изчислява колебанията на слънчевото лъчение на еквивалентна географска ширина 65 ° N [ 1 ].
Съществуват теории, че промените в климата се дължат не само на природни причини, но и на човека [ 2 ] и че „ съвременната антропогенна дейност е съизмерима с дейността на стихийните природни процеси. В настоящия момент е изкривена естествената отражателна способност на Земята, вследствие изсичане на гори, разораване на земеделски земи, създаване на изкуствени водни площи и т. н. Анализите показват, че вследствие на затоплянето обемът на ледниците на Земята годишно намалява с около 250 км 3“ [ 3 ]. По данни от спътникови снимки през последните 25 години от леда са освободени значителни крайбрежни територии на о. Гренландия. Съществуват и разчети за максималното възможно повишение на нивото на Световния океан при разтопяване на всички ледници [ 3 ]. Най-често изучването и прогнозирането на климатични промени се осъществява посредством числени модели, поради което някои учени наричат колегите си“ алармисти” и изказват резерви по отношение точността на дългосрочните прогнози [ 1 ].
В своята лекция [ 11 ] пред академичната общност в БАН академик Тодор Николов заявява, че „ Климатът на Земята и климатичните промени през милиардната история на планетата Земя са се определяли от множество фактори, които си взаимодействат помежду си. Наивно е да се твърди, че глобалното затопляне на планетата ни е предизвикано само от човека и е започнало преди малко повече от столетие, и има научни доказателства за това.“ и че „ Сега в обхвата на това течение са политици и дипломати от най-висок ранг, начело с Междуправителствения панел за климатични промени( МПКП)( Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) в структурата на OOH. Днес в много страни има министри, комисари и други от този род, които са се заели с „ управление на климата“ и „ Някой да е чул
90