колинеарност [ 2 ]. Резултатът от този процес е получаването на т. нар. рядък облак от свързващи точки.
Следващият етап от обработка е извършването на абсолютното ориентиране. Измерени са общо 20 опорни точки върху изображенията, като точността изчислена в средата на софтуерния продукт е 0.332 px.
Четвъртата стъпка е създаването на плътния облак от точки въз основа на изчислените елементи на вътрешно и външно( относително и абсолютно) ориентиране на изображенията. В основата на генерирането на плътен облак от точки лежат дълбочинните карти, които са генерирани за всеки проекционен център. Този етап включва и ръчно изтриване на всички точки от плътния облак, които не попадат върху паметника.
Мрежовият модел, наричан още и полигонален модел( тримерна многоъгълна мрежа), се създава, за да се генерира коректна геометрия на обекта.
Следващият етап от обработката е генериране на текстура, като преди това се прави калибриране на радиометричните характеристики.
Последните две стъпки включват генерирането на 3D фотореалистичен модел( Фиг. 10) и създаването на ортофотомозайки.
10. ВТОРА ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТРИМЕРЕН МОДЕЛ
Направен е експеримент като към първата технологична схема са добавени две допълнителни стъпки – оптимизиране на редкия облак от точки и следователно ориентирането на изображенията, както и създаване на маски за изображенията от БЛС. Графика на технологичната схема е показана на фиг. 5.
Фиг. 5. Графика на втората технологична схема
За целите на оптимизирането на редкия облак от точки са използвани следните параметри – несигурност при реконструкцията, грешка в препроектирането, точност на проектиране.
Първият параметър се изразява чрез отношение на най-голямата полуос към най-малката полуос на елипсата на грешката на триангулираните координати на 3D точките. Изборът на подходяща стойност е изключително важен, защото е възможно да се премахнат точки от редкия облак, които са необходими за получаване на качествен резултат при изпълнение на
78