Фиг. 5. Част от крайният модел
3.2. Фотограметрия
Обработката на данните от фотограметричното заснемане следва сходни стъпки с тези при наземното лазерно сканиране. Първата стъпка е сваляне на данните от ГНСС приемника и трансформация на координатите в избраната координатна система – БГС 2005( кадастрална) и Черноморска височинна система. Тези данни ще бъдат използвани за координиране на наземните контролни точки( GCP), които служат като референтни за привързване на фотограметричния модел към реалните координати на терена.
Основната обработка на фотограметричните данни се извършва с помощта на софтуера Agisoft Metashape, въпреки че алтернативи като Pix4D и DJI Terra също могат да се използват за тази цел. Първата стъпка в процеса е създаване на нов проект, след което се импортират снимките, направени по време на полета с дрона. Калибрирането на камерата е следващата важна стъпка. В Agisoft Metashape това може да стане автоматично, но при необходимост могат да се направят ръчни настройки, за да се постигне по-точна калибрация според спецификите на проекта. След това се пристъпва към align photos – процесът на изравняване на снимките, при който се избира точността на обработката( обикновено висока или средна точност). В тази стъпка снимките се комбинират, за да се генерира начален облак от точки.
Геореферирането е ключова стъпка в процеса. Първо се импортират наземните контролни точки( GCP) чрез менюто File > Import > Import Markers, като GCP-тата могат да бъдат в различни формати, включително. csv и. txt. След това GCP-тата се отбелязват на няколко от снимките в проекта, което позволява на софтуера автоматично да ги разпознае на останалите кадри. От менюто Reference се задава координатната система( CRS) на проекта, съответстваща на координатната система, използвана за GCP-тата( фиг. 6). Важно е да се следи и грешката при привързването на GCP-тата към облака от точки, като в този проект най-голямата грешка е 1.2 cm, което е в рамките на допустимото за този тип заснемания. След като данните са привързани, се пристъпва към генерирането на плътен облак от точки чрез менюто Workflow. Този плътен облак може да се използва за създаване на 3D мрежа( mesh), която да бъде текстурирана за създаването на фотореалистичен модел на терена. В допълнение към 3D модела, софтуерът предоставя възможност за генериране на различни деривативни продукти, като цифров модел на релефа( DEM), ортофотомозайка( orthomosaic) и ортофото( orthophoto). Тези продукти са изключително полезни за различни видове анализи, свързани с теренните условия и инфраструктурата.
198