.
Фиг. 6. Схема с GCP и елипси на грешките 3.3. Хидрографни измервания
При обработката на данните от хидрографските измервания крайната цел е създаване на триизмерен теренен модел( TIN) на дъното на част от Панчаревското езеро, в района около преливника и язовирната стена( фиг. 7). За да се постигне този резултат, е необходимо да се извършат няколко последователни стъпки, започвайки с обработката на данните от ехолота и ГНСС.
Първата стъпка е изчисляване на скоростта на звука във водата, което е ключово за точността на измерените дълбочини. Скоростта на звука се променя в зависимост от дълбочината и характеристиките на водата, поради което е необходимо да се създаде профил на скоростта на звука. Този профил представлява таблица с две колони: дълбочина и съответстваща средна скорост на звука за всяка дълбочина. Следва корекция на измерените дълбочини с оглед на промените в скоростта на звука, както и промяната на водното ниво по време на измерванията. За целта се подготвя файл, който съдържа данни за ниво на водата и време( час и минута), като тези стойности се използват за коригиране на дълбочините. Допълнително се прави и корекция на дълбочината на потапяне на ехолота, която може да варира по време на плаването.
Фиг. 7. Схема на галсовете
След като всички корекции са приложени, се извършва филтриране на съмнителни данни, като това включва премахването на неточни или аномални измервания, които могат да бъдат резултат от шумове или грешки при записване на дълбочините. Извършва се и оценката на точността на данните. Когато всички дълбочини са прецизирани, се добавят и координатите от ГНСС измерванията. Както при другите методи на измерване, тези данни се трансформират в желаната координатна система БГС 2005( кадастрална) и Черноморска височинна система, за да се гарантира съвместимост с останалите данни от проекта.
Последната стъпка в обработката е създаването на TIN модел( Triangulated Irregular Network) на релефа на дъното на езерото. За целта се използва софтуер AutoCAD Civil 3D, който
199