След като проектът за хидрографските измервания е завършен, се преминава към настройката на необходимото оборудване. GNSS приемникът се монтира на лодката, за да осигури непрекъснато позициониране на измерванията, докато ехолотът се конфигурира за улавяне на дълбочините в реално време. Лаптопът, оборудван със специализиран софтуер за хидрографски измервания, се използва за планиране на маршрута, мониторинг на данните и записване на резултатите. В допълнение, измерването на температурата на водата е важна част от процеса, тъй като тя оказва влияние върху скоростта на звука във водата, което от своя страна може да повлияе на точността на измерванията с ехолота.
3. ОБРАБОТКА НА ДАННИ 3.1. Наземно лазерно сканиране
Обработката на данни от наземното лазерно сканиране е ключов етап в създаването на цифров двойник на обекта. Тя започва с извличане на суровите данни от използваните инструменти – глобална навигационна спътникова система( GNSS), тотална станция и наземен лазерен скенер.
Първа стъпка е трансформирането на данните от GNSS в избраната координатна и височинна система. За конкретния проект се използват координатната система БГС 2005( кадастрална) и Черноморската височинна система. Трансформираните данни се записват в *. kor файл, който служи за последващата обработка. Следваща стъпка е обработката на данните от тоталната станция. Ъглово-дължинните измервания се извличат в *. dpi файлов формат. С помощта на софтуера TPlan тези измервания се обработват, за да се получат координатите на черно-белите марки, които ще се използват за георефериране на данните от наземното сканиране.
Третият етап е обработката на облака от точки, събрани от наземния лазерен скенер, като за целта се използва софтуерният продукт Trimble RealWorks. Тъй като сканиранията са записани във форматите *. rwi и *. rwp, тези файлове се отварят в RealWorks, където се създава нов проект. Основен етап в обработката е обединяването на данните от различните сканиращи станции. Това се осъществява чрез функцията Cloud based registration, която позволява обединяването на отделни облаци от точки. За всеки облак трябва да се изберат поне три идентични точки, които служат като референтни за свързването на сканиранията. Процедурата се повтаря за всяка станция, докато всички облаци се обединят в един общ облак от точки. Следващата стъпка е откриване и отбождане на марките чрез Target-based registration, като софтуерът предоставя възможност за автоматично или ръчно идентифициране на черно-белите марки, използвани за геореферирането. Точността на отбождането е от критично значение, като в настоящия проект грешката при откриването на марките е в рамките на 28 mm. Геореферирането на облака от точки е ключова стъпка, в която облакът се трансформира в желаната координатна и височинна система. След това може да се пристъпи към почистване и филтриране на облака.
Дори и при висококачествено сканиране, в облака от точки често се включват нежелани елементи, като хора, автомобили, растителност или шумове от околната среда. За да се изчистят тези елементи, се използват различни видове филтри:
� Sampling – за намаляване на броя на точките в гъсто населени области;
� Segmentation – за разделяне на облака по различни параметри;
� Auto-classify – за автоматично класифициране на точките според техния тип( земя, сгради, растителност и др.).
Крайният продукт е изчистен и филтриран триизмерен модел на преливника и язовирната стена на язовир „ Панчарево”, готов за по-нататъшни анализи, интеграция с данни от други източници и внедряване в строително-информационни модели( фиг. 5).
197