Контролните точки, сходни на черно-белите марки, използвани при лазерното сканиране, се координират с помощта на глобална навигационна спътникова система( GNSS) в RTK режим. Марките са по-големи, за да се улесни тяхното откриване върху въздушните снимки и да се гарантира точността на геореферирането при създаване на модела( фиг. 4).
Следваща ключова стъпка е проектирането на летателен план. Това включва определяне на параметри като височина на полета, наклон на камерата, както и застъпване на изображенията, за да се осигури пълно покритие на обекта. В конкретния случай е използван дрон DJI Mavic Mini 3 Pro, оборудван с 48 MP камера( фиг. 3). Заснемането е извършено в режим на надирно фотографиране( без наклон на камерата), на височина от 30 m, като е осигурено 75 % надлъжно и 70 % напречно застъпване между снимките. Тези параметри са избрани, за да се постигне необходимата детайлност на крайния модел, особено при сложни обекти като язовирната стена и преливника на Панчаревското езеро.
Фиг. 4. DJI Mavic Mini 3 Pro
Фиг. 5. Наземна контронлна точка( GCP)
Фотограметрията осигурява обширен набор от данни, включително цифрови модели на терена( Digital Terrain Models, DTM) и ортофото изображения, които след обработка могат да бъдат интегрирани с данните от наземното лазерно сканиране. Това комбиниране подобрява точността и детайлността на триизмерните модели, като позволява пълно и подробно представяне на изследвания обект.
2.3. Хидрографни измервания
Хидрографните измервания са третият метод, използван в процеса на събиране на данни, като основната им цел е да се създаде триизмерен теренен модел( TIN повърхнина) на дъното на Панчаревското езеро, в района около преливника и язовирната стена. Изследването на батиметрията на езерото дава възможност за определяне на важни за техническата експлоатация на язовира характеристики [ 1 ], [ 2 ]. Подобно на наземното лазерно сканиране и въздушната фотограметрия, хидрографските измервания изискват предварителна подготовка преди самото измерване. За целта на изследването са използвани следните основни средства и инструменти: Моторна лодка, еднолъчев хидрографен ехолот, за измерване на дълбочини, лаптоп снабден с хидрографен софтуер за планиране и запис на данните, цифров термометър за измерване на температурата на водата и глобална навигационна спътникова система( GNSS) в RTK режим, за определяне на координатите на измерванията.
Важен етап от подготовката за хидрографните измервания е проектирането на маршрутите, наричани галсове, по които ще се движи лодката и ще се извършват измерванията с ехолота. Галсовете представляват успоредни линии, по които се извършват измерванията, като разстоянието между тях е от ключово значение за детайлността на крайния модел. В настоящия случай, разстоянието между галсовете е избрано да бъде между 20 и 40 m, което осигурява достатъчна точност за целите на заснемането.
Освен това, трябва да се зададе честотата на измерванията с ехолота и GNSS приемника, така че те да бъдат синхронизирани. Честотата на измерване обикновено е 1 измерване на секунда, което позволява събиране на достатъчно гъста мрежа от точки, координирани планово с точните им координати и дълбочини.
196