влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. На всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот( имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. И това е справедливо, тъй като урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Способът позволява и оптимално преструктуриране на планираните територии чрез укропняване( комасиране) на имотите на един собственик на едно място, в т. ч. и делба. Mоже да се образува и съсобствен УПИ на различни лица, въз основа на общо заявление на собствениците с нотариално заверени подписи, с което се определят техните идеалните части.
Несъмнено „ крачка назад“ е последващото законово изменение 11, с което законодателят даде устройствена „ алтернатива“ за такива неурегулирани територии, като предвиди възможността вместо планът по чл. 16 да бъде създаден само план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост 12. Това решение от една страна обезмисля цялостната концепция за споделена тежест, тъй като не са налице споменатите предимства на условията на чл. 16, а от друга не решава в пълна степен проблемите в крайградската територия( фрагментирана собственост, имоти с различно функционално предназначние, планирани „ на парче“ и др.) Тук той не е разгледан като отделен способ, тъй като не осигурява цялостно устройствено решение за територията – липсва дворищната регулация.
3.2. Способът по чл. 17 от ЗУТ
За устройствени решения в крайградските територии е приложим и способът по чл. 17 от ЗУТ – урегулиране „ по имотни граници“. С него също се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, но тук задължително условие е вътрешните им регулационни линии да съвпадат с имотните граници. ЗУТ определя и някои изключения от това правило за следване на точните имотни граници, като осигурява възможен изход от тези често регулационно трудно решими ситуации в следните случи: при интерес за образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти на един собственик; при упълномеряване на УПИ( с части от други ПИ), поради размери не отговарящи на изискванията за минимална площ и лице. При желание за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти, се изисква заявление до общината( в първия случай) и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи( във втория и третия случай) 13. При тези хипотези задължително съгласието на засегнатите собственици трябва да бъде постигнато преди одобряването на подробния устройствен план, тъй като тяхната воля има пряко отражение върху предвижданията му.
В общия случай и двата устройствени способа за урегулиране на поземлени имоти са приложими при провеждане на първа регулация в крайградски територии, тъй като те като обхват, съдържание и функции могат да отговарят на техните законови условия.
4. РОЛЯ НА ОБЩИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ ПРИ ИЗБОР НА СПОСОБ ЗА УРЕГУЛИРАНЕ НА КРАЙГРАДСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
С Общите устройствени планове се определят изискванията към устройството на териториите. Те задават преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите. Неразделна част, която се одобрява от компетентния орган едновременно с ОУП са Правилата и нормативите за устройството на територията, както и нормативите за необходимата земя при застрояване, с оглед ефективното използване на териториите, и поддържането на природното равновесие. 14
Правилата и нормативите освен водещата си цел – да определят прилагането на ОУП, имат за изпълнение и редица други задачи. Една от тях е да задават задължителните изисквания
11
ДВ, бр. 13 от 2017 г.
12 по решение на общинския съвет
13
Чл. 17, ал. 2 и 3
14 се определят с Наредба 7 За правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
147