планиране, тъй като тя често възпроизвежда нерешените проблеми на града, които неизбежно са в конфликт с околната природа. Темата за нейното планиране, при което оптимално да се съчетават градските и природните елементи, в т. ч. да бъдат балансирани публичните и частните интереси е особено актуална днес. Често за тези територии липсват устройствени планове, или ако са налични, в тях липсва единно устройствено решение за града и неговия „ двор”, а те функционират в единство. В подобни случаи, чрез решения „ на парче“ или чрез неподходящи устройствени способи временно се разрешават техните нужди, но при всички липсва цялостно планиране на необходимите обекти на техническата, социалната инфраструктура, зелената система и т. н. В този контекст, възниква методическият въпрос: какви са необходимите устройствени мерки, които трябва да се предприемат на двете нива планиране – Общи и подробни устройствени планове, за да се разрешават тези ситуации. И по-конкретно: възможно ли е, и какви по-детайлни насоки за устройство на поземлените имоти за по-ниското ниво на планиране( ПУП), може да задава ОУП при планиране на крайградските територии.
2. ОСОБЕНОСТИ НА КРАЙГРАДСКИТЕ( СУБУРБАНИЗИРАНИ) ТЕРИТОРИИ – ДЕФИНИЦИЯ, ОБХВАТ, СЪДЪРЖАНИЕ, ФУНКЦИИ
Преходът на града към природата формира територия, без която градът не би могъл да функционира. Тя има своите особености, които следва да бъдат разграничени и изследвани. В процеса на разрастване на населеното място, могат да се определят две зони на влияние. Едната е зона на функционално влияние, която според големината и значението на града се простира в границата на общината или група общини. Другата е зоната на физическо влияние, която се намира непосредствено до града и също зависи от големината и развитието му. Тя е наричана крайселищна територия, или контактна зона, зона на преход,“ двор на града”.[ 1 ] Определя се и като преходна зона, или гранична територия между града и селото, която се характеризира със специфични форми на земеползване.[ 9 ] Тази зона край града, в съвременната научна литература се определя с понятието крайградска( среща се и като полуградска) територия( Peri-urban area). Речникът на СЕМАТ 6 прави опит да обхване и прецизира понятието, като ги определя като територии в преход от чисто селски към градски тип. Тези територии формират едновременно градско-селски характер и могат да се превърнат в такива с напълно градски характер. Крайградските територии са най-често резултат от процеса на субурбанизация 7. В някои научни източници за вид крайградски територии се среща и термина suburbs, това също са територии, които са се формирали в резултат на субурбанизация – и са свързани с развитие и разрастване на големите градове.
Обхватът на крайградската среда се определя от съвкупност от фактори, характерни за тази зона, макар и нееднакви навсякъде. И вътрешната( външна за града) и външната граница на крайградската територия не са постоянни във времето и подлежат на непрекъсната еволюция. Често пъти физическият обхват на крайградската територия е много ясно ограничен от природните и теренните условия. Например при наличието на бряг( на море, езеро, река), стръмен хълм, границата на крайградската зона може да бъде много категорична. При равнинни условия, градският „ двор” е по-трудно четлив. [ 1 ] Именно в равнинните терени край градовете, които заради подходящите теренни условия се използват за земеделие, се наблюдава явлението urban sprawl. Явлението е особена форма на субурбанизация, при която дисперсно нараства градът, произволно и непланирано при което градските райони се увеличават побързо, от колкото градското население. Често се „ прескачат” фази в развитието на територията, например изграждане на даден обект, преди реализиране на довеждащата техническа инфраструктура. Резултатът е експанзия на града, предимно върху земеделска територия, изразяваща се в силно фрагментирана собственост върху земята, с различни видове земеползване, пространствено разделени или функционално зонирани в различни области. Това явление е световна тенденция, но процесите свързани с него са валидни и за българските градове.
6
Европейска конференция на министрите, отговарящи за териториалното устройство.
7
Процес на формиране и развитие на приградската зона около големите градове. Той улеснява съчетаването на поголемите възможности за избор на труд в големия град с живота в по-благоприятна природна среда. Характеризира се с по-високи темпове на нарастване на населението в предградията и прилежащите градове, отколкото самото ядро, около което са създадени. [ 8 ]
145